Два пъти е номинирана за Нобелова награда за мир, лична приятелка е на Индира Ганди, на Саддам Хюсеин и е любима певица на някогашния юговожд Йосип Броз Тито. Обиколила е целият свят със своя оркестър, в който свирят само нейни пораснали синове. Концертът й у нас предхождаше прожекцията на документалния филм "И пътят засвири: Приказки от циганския керван" на режисьорката Джасмин Делал - едно от събитията на "Киномания 2006".

Преди интервюто Есма царствено потупа мястото до себе си и майчински ми каза: "Седи тука, душо..." Твърдоглава, суетна, властна и много обичана, Есма Реджепова е първата ромка, която запя на ромски език и накара светът да я чуе.

Какво означава името ви?

Когато евреите и мюсюлманите си премятат броениците, броят: есма, есма, есма...

Казвате, че сте имали много щастливо детство.

Да, моите родители много се обичаха. Живеехме в центъра на Скопие и всичко беше близо до мен - и кино, и театър. Баща ми беше инвалид, без един крак. През 1941 г., по времето на Втората световна война, немците стреляли по него, защото майка му, моята баба, е еврейка. А майка ми е мюсюлманска циганка, така че имам смесена кръв. Татко много се занимаваше с нас, бяхме четири сестри и двама братя. Всяка вечер ни разказваше приказки. Освен това свиреше на всякакви ударни инструменти и вечер, особено през зимата, си правехме представления у дома. Едва издържах татко да ме повика и веднага му казвах: хайде, ти ще ми даваш такт с барабана, а аз ще пея и танцувам. Всички ми се смееха, мислеха, че е някакъв детски мерак, а аз им казвах: "Един ден ще стана най-голямата певица."

Кога точно разбрахте, че един ден ще станете голяма певица?

На 11 години вече бях популярна в цяла Македония, а на 12 записах първата си плоча за "Юготон". Животът ми се промени, когато взех първа награда в предаването "Микрофонът е ваш" и станах най-добрият млад певец в Македония. Там се запознах със Стево Теодосиевски.

Веднага ли се оженихте?

О, не. Мина доста време. Аз бях ромка, той - не. Беше и по-възрастен от мен с 23 години. Бях на 13, когато се разчу, че Стево иска да ме вземе. Обаче някакви завистници пуснаха слух, че е болен от туберкулоза. Тъкмо тогава трябваше да отида с него на концерт в Белград. Татко каза: "Ако трябва, цял живот ще те издържам, но няма да ходиш повече с него. Отидеш ли, ще се откажем от теб." На другата сутрин взех едно малко куфарче и с рев си тръгнах. Мама обаче дойде една сутрин в хотела в Белград да ме моли да се прибера, защото баща ми само плачел. Но аз се върнах чак след шест месеца, когато свърши турнето ни със Стево.

На 14 години нашите искаха да ме женят. Първо се възпротиви Стево: "Имам договор да работи с мен, докато навърши 18." Аз добавих, че ако ме оженят, на следващия ден ще се обеся на площада в Скопие. Винаги съм била твърдоглава и това ми е кръстът, дето си го нося цял живот.

А кога се омъжихте за Стево Теодосиевски?

Чак на 23 години. Когато навърших 18, ме помоли за първи път да се омъжа за него. Казах му, че съм много млада. На 20 му отказах за втори път. Тогава почина татко и три години не можех и да мисля за сватба. На 23 пък изведнъж реших да напусна Стево и да си купя мой дом, защото до този момент живеех с него. Тогава той ми предложи отново брак и този път се съгласих. Сватбата продължи седем дни в Македония по нашите ромски обичаи и още два дни в Белград, където дойдоха всички известни певци и артисти от тогавашна Югославия.

Колко време живяхте заедно?

Десет години без брак и трийсет като женени. Той много ме обичаше, а аз се влюбих в него чак след като се оженихме. Стево почина преди десет години и много ми липсва. Добре че децата ми са с мен, това ме крепи.

Кога започнахте да осиновявате деца?

Стево беше осиновил шест деца, когато заживях с него. Грижех се за тях, къпех ги, викаха ми мамо. После разбрахме, че не можем да имаме наши, и продължихме да осиновяваме, не само ромчета. Обучавахме ги да свирят и да работят с нас. Първото, което осиновихме, сега е на 48 години, а последното - на 27. Имам 47 снахи и 116 внука, чакаме 117-ия.

Къде живеете сега?

В голяма къща в Скопие, която скоро ще бъде превърната в "Дом на хуманността и музей на музиката на Есма и Стево Теодосиевски". В него искам да изложа всичко, което сме направили със Стево - плочите ни, записите, материалите от концертите ни, моите сценични костюми.

Как ви избраха за крал и кралица на ромската музика?

През 1976 г. в Индия на фестивал, на който присъстваха участници от цял свят, защото пеем оригинални ромски песни на оригинален ромски език. Навсякъде в чужбина се знае, че Есма Реджепова от Скопие е първата ромка, която пее по света на ромски без примеси. Музиката не също е автентична.

Бихте ли превели няколко строфи от любимата си ромска песен.

Една от любимите ми песни е македонска: "Защо си ме, майко, родила", композирана е от Стево. Обичам "Чшайе шукарие", тя ми е и най-любимата, пея една много хубава жалопойка, когато я изпълнявам, винаги покривам лицето си с черен шал. Друга любима моя песен е "Девла", в която пея за Господ, моля го да чуе молбите ми и този, когото обичам, да ме обича, а не да ме напуска. В моите песни има много тъга, много любов и много веселие. Основното е, че споявам тъгата и веселието. Аз самата обаче съм или много тъжна, или много весела. Но като цяло съм доста позитивен човек.

Религиозна ли сте?

Да, много, вярвам в Господ.

Каква е религията ви?

Такава - вярвам в Господ. Иначе съм космополит.

Пътувате много. Кой е любимият ви град?

Ако ме питате къде бих искала да живея, ще ви кажа - в Германия. Там всичко е направено така, че да е добре за човека и комуникацията между хората все още не е съсипана. Да, хладна страна е, но там всичко е много стриктно и прецизно, а на мен това ми харесва.

Сега сте с много красив шал на главата.

Имам повече от хиляда шала и ги нося и на сцената, и в живота. Нося и много бижута само от бяло или жълто злато. Алергична съм към среброто. Майка ми още на шест месеца ми е сложила златни обеци, оттогава никога никъде не ходя без такива.

Как избирате дрехите си за сцената?

Една жена в Македония се грижи за дрехите ми вече 27 години. Миналата година направих благотворително ревю, на което 12 жени обличаха мои дрехи, сред които имаше много ценни лични подаръци от Индира Ганди, от Саддам Хюсеин, от Тито.

Два пъти сте номинирана за Нобелова награда за мир.

Да, и то от България. Тук съм изнасяла много концерти. Една година имах 400 - от март до ноември, а в събота и неделя като кинопрожекции от 10, от 14, от 16 от 20 ч. Имах време само за обяд. Вече двайсет години навсякъде говоря, че на Балканите трябва да паднат границите и да правим бизнес, а не да воюваме. Сега не ни искат никъде, защото сме слаби икономически.