Филмът по „Остайница“ предстои да излезе тази година – кое беше най-голямото предизвикателство да превърнеш романа в сценарий?

Не е лесно да превърнеш вътрешния монолог на един герой в действителни сцени и действия, но за това ми помогна режисьорът Костадин Бонев, който по време на писането на сценария ми даде много. И все пак това е светът в главата ми и не мога да кажа, че ми е било прекалено трудно да го пресъздам наново, но в различна форма. Писането на сценария на „Остайница“ беше истинско удоволствие за мен. В момента работя върху театралната адаптация на романа, която имаме желание да осъществим с режисьора Стайко Мурджев.

„Остайница“ попадна в „21 най-добри предстоящи книги на 2026“ в читателския клуб Service95 Book Club на Дуа Липа. 

Да, за първи път българска книга попада в тази класация, което е голямо постижение. Първоначално приех новината хладнокръвно, защото има опасност, когато човек се пренасити с успехи и хубави неща, да започне да развива един вид апатия и безразличие към всичко. А не бива да е така. Не бива да закърняваме този орган на изненадата, на радостта от всяко стъпало, което изкачваме. Дължим си това, ако искаме да запазим смисъла в живота. И понеже отразяването на книгата ми от Дуа Липа е далеч от мен чисто физически, малко или много аз го приех като фикция. После обаче се замислих: тя е една от най-големите музиканти на нашето време и издатели и писатели постоянно я заливат със стотици книги, от които тя избира изключително малка част. И именно моята „Остайница“ е направила впечатление на нея и екипа й и е влязла в препоръките й за книги. Какво по-яко от това?

„Остайница“ е с продадени права в поне 20 държави. Кое е най-неочакваното място, от което получи обратна връзка? 

Постоянно получавам обратна връзка от читателите си по целия свят, това което ме изненадва обаче, е излизането на книгата ми в определени страни, в които теми като тези в романа ми са вън от социалните и политическите им норми и традиции. И това ме радва, защото в тези държави книгата ми е насъщна и може би, надявам се, би променила нещо. Например „Остайница“ ще излезе в Турция, където знаем какво е отношението към жените и колко жени годишно стават жертви на насилие или убийство; излезе в Полша, където абортите са забранени; предстои в Китай, където знаем какъв строй ги управлява и някои от темите в „Остайница“ биха провокирали полемики, дори може би и проблеми за издателите ми. Най-много обичам, когато книгата ми излиза в някоя държава като една „бунтарка“. Като нещо, което ще се чете, може би със завити с вестници корици или на заключени врати. Тогава изкуството работи най-силно и е склонно да променя съдби и нагласи.