Качвали са на кон господин на 98 и гушнато бебенце на 1 месец. Има хора, които идват в „Адгор“ само за да галят и обгрижват конете, заради общуването със самото животно. Конете  трансформират негативната енергия. Смята се дори, че се синхронизират сърдечните ритми на човека и коня, откъдето идва и усещането за спокойствие. Други се отдават на практикуваната тук уестърн езда. „Трябва човек да има афинитет към този тип свобода. Да иска да излезе извън ограниченията и известната стерилност на манежа. Да е наясно, че сред гората и полята ездачът и конят разчитат единствено един на друг.“ 

Ани разказва с огромно вълнение за доверието на конете към хората. „Тахир беше спукал алвеола и се подуваше, все едно се напомпва с въздух. Ветеринарката се оказа на състезание, не можеше да дойде. Инструктира ме с бръснарско ножче или скалпел да срязвам кожата, за да го обезвъздуша. Мислех, че не мога да го направя, но когато разбрах, че в противен случай ще го загубя, взех дезинфекцирано макетно ножче и започнах да правя срезове без упойка. Конят седеше напълно неподвижно. Няма да забравя как ме гледаше – той знаеше, че му помагам. И ми се доверяваше. Накрая ми облиза ръката. После през няколко часа идваше сам, за да го обезвъздуша. Конете знаят кога им помагаме. Те чувстват кога ги обичаме.“ Така е и с белия Принц. Когато край него минава една клиентка със силна сензитивност, промълвява: „Този кон има интересна съдба. И ви е благодарен, той знае, че сте го спасили“. Принц е бил изоставен от собственика си. Екипът на „Адгор“ го осиновява, спасява го и се грижи за него. 

Понякога клиенти на самата конна база изоставят конете си. Решението им напомня съкрушаващото заглавие на романа на Хорас Маккой и на едноименния филм на Сидни Полак „Уморените коне ги убиват, нали?“. Други хора пък просто не могат да се грижат повече за коня си. „А конят не е виновен, че никой не го иска. Ако е на клиент, той вече е част от семейството на „Адгор“. „Обичаме го. Привързали сме се към него – разказва Ани. – Не можем да изоставим животното. Един възрастен човек пък с артроза помоли да вземем кобилата му заедно с кончето ѝ и да ги гледаме. Сега идват с внучката му от време на време да им се радват.“ Тези принудителни осиновявания обаче натоварват бюджета и ограничават основната дейност на конната база и приходите. Затова е разработена и фондацията „Адгор за конете“. Захранват я частни дарения, продажбата на франчайз продукти, благотворителни събития като изложбата на Виктория Стоянова, в която бяха продавани репродукции на нейни картини, изобразяващи коне.   

Докато говорехме, навън трупаше пухкав февруарски сняг. Ани ми разказваше колко ще му се радват конете. Търкалят се и се къпят в снежния прах – великолепна гледка. Представям си ги и напролет – развели гриви сред тучните ливади и златните монети на жълтурчетата. А сред тях и фалабелите – миниатюрните кончета, в които Ани се влюбва преди десетина години на голямо изложение във Верона. По-късно купуват от Холандия три кончета  от тази древна и за разлика от понитата неселектирана от човека порода. В „Адгор“ вече се е родило второ бебе фалабелче – Амалия, красива, с едно синьо и с едно кафяво око, пухкава като играчка. „Изключително подходящи са за деца. Фалабелките са много благи, мили и умни. Освен да ги гушкат, искам децата от малки да научават, че любовта върви ръка за ръка с грижата – и да разрешиш гривата, и да им почистиш.“ 

А денят за работещите в базата минава така – става се в 7, нахранват се конете, извеждат се на пасището, през това време се изчистват боксовете, зареждат се със сено и талаш, правят се дажбите от овес. Като се приберат животните, се преглеждат и където има нужда, се прилагат съответните лечебни практики – инхалации, превръзки, масажи, иглотерапия, хиропрактика. Друга част от екипа се грижи за клиентите, подготовката за езда, провеждането на уроците. Отделни хора се занимават с поддръжката и ремонта на техниката. Всичко е стиковано и действа в хармония. Всеки дава най-доброто от себе си, защото за всеки тази работа произтича от  органична връзка и с природата, и с конете. 

В момента отново има градеж в „Адгор“. Строи се ресторантчето, което ще отвори врати наесен. В уютната сграда от дървен масив ще приготвят специалитети дъщерята на Астор – Ари, и нейната дъщеря Андреа, завършила FERRANDI Paris – престижното училище по кулинария и сладкарство. Защото всеки иска да остане още малко тук, да гледа простора, да се наслаждава на красотата на природата и на конете, да усеща волната светла същност на Пламък, Огнена, Тахир, Роки, Багра…