И вече повече от 18 години Ани и Веско не спират да развиват конната база. Това несъмнено вае и характерите, и отношенията в семейството. Привързва, радва, разочарова, създава чувство за вина, надмогва го, за да засили още повече любовта, доверието, привързаността и усещането за пристан. 

Ани си спомня как дъщеря им Симеона, която първо не слизала от коня и преживявала прекрасни моменти, на един етап, вече като тийнейджърка, не искала да стъпи там и казвала: „Конната база ми взе родителите“. „Бяхме толкова ангажирани, че дори в събота и неделя често не можехме да седнем заедно на масата. После моментът премина, но остави следи в мен. Мислех си дори за провала ми като майка“, споделя Ани.  Днес Симеона разказва на сайта си и в Инстаграм своите вълнуващи истории за пътувания и за онези малки, понякога невидими, но безценни неща в живота. Където и да е по света, нейният пристан остава това да гушне любимия си кон Зампано и да усети познатата миризма, която я кара да се чувства у дома. 

Александър пък е само на 4, когато започва изграждането на конната база, и за него и до днес тя си остава най-прекрасното място, мястото, което го „ускопоява“, както като малък казва в едно интервю. Мястото, заради което не се поддава на изкушението за актьорска кариера, макар че от дете участва във филми, реклами, театрални постановки.

Решението му е: „Ще си остана при конете“. Ремонтира заедно с баща си техниката, кара трактора, помага за приготвяне на сеното. Радва се на свободата и чувството да е полезен. „Това желание не можеш да го насадиш у някого. То си избуява само. Извира от сърцето. Александър тук намери и любовта си. Имахме клиентка, която веднъж доведе племенницата си, за да помага. За 3-4 дни любовта пламна. Вече повече от 6 години са заедно. Йоана също живее и работи при нас, много талантлив треньор на коне е.“ 

Колкото до любовта между Ани и Веско, от която в крайна сметка започва всичко, тя е все така жива и днес, укрепена през годините и от огромното доверие. „Изграждането на такова място с животни в извънградска среда те лишава от много удобства. Повече от всякога човекът до теб става единствената ти опора. Понякога е било много трудно, единият е бил готов да се откаже. Тогава другият е намирал сили за двама и е повдигал духа с думите: „Ще минем и през това“, с усмивка и благодарност в гласа казва Веско. 

Ако го попитате какво ни дава техниката natural hoursemenship, която се изучава в базата, той ще ви отговори първо кратко: „Това е философия на разбиране на конете и на нашите собствени характери“. И ще продължи: „С езика на тялото без влагане на емоция можеш да покажеш какво искаш да направи конят. Такива са стадните взаимоотношения. Когато конят те чете добре и ти се изразяваш по познат за него начин, става лесно. Техниката ни помага да овладеем този общ език. Конят ни приема, той е много по-толерантен от нас“. А Ани добавя: „Конете са големи учители. С коня не можеш да си фалшив. Там всичко е много искрено и чисто. Учат ни и на много търпение. Не може да си нервен, гневен, сърдит и да имаш добро общуване с коня. Трябва да си в баланс“.