Улай: мъжът провокация

За да бъде портретът на Марина напълно завършен, не можем да подминем фигурата, която е нейното алтер-его в продължение на 12 години: Улай (Франк Уве Лайзипен). Тяхната връзка е може би най-известният романс в историята на съвременното изкуство, приключил емблематично на Великата китайска стена и възроден в тишина в MoMA. Срещнах Улай месеци преди да си отиде, покосен от рак. Двамата си бяха простили и си бяха проговорили, след години мълчание. 

„Ние бяхме двама души, които се опитваха да се превърнат в едно. Марина никога не прави нищо наполовина. Тя е радикална в любовта, радикална в страданието и безмилостна в работата си. Когато бяхме заедно, ние нямахме личен живот. Нашето съществуване беше самият пърформънс.“ За нейната трансформация: „Гледам я днес и виждам как тя е изградила около себе си крепост от присъствие. Марина винаги е имала тази нужда да бъде център на Вселената. Тя притежава невероятна способност да абсорбира енергията на тълпата. Докато аз търсех тишината в уединението, тя я намери в публичността.

Тя е станала институция, но в сърцето си остава онова момиче от Белград, което се бори с демоните на миналото си чрез изкуство.“ За „края“ на Китайската стена: „Когато се срещнахме по средата на Стената, за да си кажем сбогом, аз знаех, че тя тръгва към своята собствена митология. Тя е родена да бъде суперзвезда. Моята роля беше да извървя с нея пътя до момента, в който тя щеше да бъде достатъчно силна, за да стои сама. Сега тя е сама пред хиляди и това е най-големият ѝ пърформънс.“ За нейната формула за успех: „Марина притежава стоманена воля, обвита в кадифе. Тя е готова да пожертва всичко: здраве, спокойствие, дори любов, в името на една идея. Тя не просто прави изкуство, тя го консумира, докато то не се превърне в нейна кръв. Това, което виждате днес във Виена или Ню Йорк, не е просто мода. То е резултат от десетилетия самодисциплина, която би пречупила всеки друг, но не и нея.“

Пазарът: цената на превъзмогнатата болка  

Докато Марина приема овациите на тълпата във Виена, Урсула Кринцингер ме наблюдава отстрани с проницателния поглед на човек, който знае истинската цена на всеки жест. За нея Марина не е просто емоция, тя е стратегия. „Когато Марина и Улай решиха да извървят Китайската стена, за да се разделят, мнозина в арт средите мислеха, че това е краят на една ера. Пазарът е скептичен към самотните играчи, след като са били част от легендарен дует“, споделя Урсула, докато фината материя на роклята ѝ шумоли дискретно. „Но Марина направи нещо гениално. Тя превърна отсъствието на Улай в свое най-силно присъствие.“

Според Кринцингер разривът им не е бил просто лична трагедия, а радикална пазарна трансформация. „Изведнъж колекционерите не купуваха просто документация от пърформънс. Те купуваха мита за жената, която е оцеляла след голямата любов. Цените на нейните работи скочиха, защото тя стана символ на женската автономност. Марина разбра, че в света на висшето изкуство твоята лична драма е твоят най-ценен капитал, стига да знаеш как да я рамкираш.“ Урсула си спомня първите стъпки на Марина на Запад: „Тя беше гладна за успех, за признание, за пространство. Улай беше нейната котва, но тя имаше нужда да бъде платноходка. Днес, тук във Виена, виждате резултата: тя е най-скъпоплатеният пърформънс артист в света, защото успя да продаде на публиката не болката си, а своето превъзмогване над нея.“