Наричат я икона, провокатор, легенда. Родена през 1946 г. в Белград, Югославия, тя израства сред строга дисциплина и очаквания, които оформят желязната ѝ воля и безкомпромисен артистичен дух. Спомня си: „Родителите ми бяха герои от войната, но у дома цареше военна дисциплина. Любовта се изразяваше чрез контрол“.                                

През 70-те години съдбата я среща с Улай, холандски артист. Ражда се една от най-емблематичните творчески и интимни връзки в съвременното изкуство. „С Улай бяхме като едно тяло с две глави.“ Двамата ще създадат нов език в съвременното изкуство, ще издигнат пърформънса в култ и ще покорят публиката в целия свят. Но както всяка велика история, и тяхната има своя драматичен финал. Раздялата, докато обикалят Великата китайска стена, оставя дълбок белег, но Марина превръща болката в изкуство и себеоткритие: „След края с Улай трябваше да се науча отново да бъда сама. И да превърна болката в сила“.

Днес Абрамович е на върха на своята кариера. Тя е световно призната, култова фигура, чието изкуство е истински обред на присъствието. Тя споделя: „Изкуството ми е за присъствие, за това да бъдеш напълно тук и сега, заедно с другия човек“.

През годините Марина Абрамович се утвърждава като нещо повече от артист: тя е преживяване, метафора и вдъхновение. В света на пърформанса тя е като haute couture на духа: безкомпромисна, смела и вечна. Не се нуждае от рамка. Тя е суперзвезда, не защото медиите я обичат, а защото притежава единственото нещо, което никой алгоритъм не може да репликира – автентично присъствие. 

Тръгвам си от тази среща с усещането, че съм се докоснал до нещо по-голямо от изкуство. Докоснал съм се до волята. Марина Абрамович е доказателство, че можеш да дойдеш от периферията на историята и да станеш нейният център. Стига да имаш смелостта да гледаш света право в очите. Без да мигаш. Когато спряхме камерата след 22-рата минута, Марина ме погледна и се усмихна. Беше усмивка на жена, която знае нещо, което ние, останалите, едва загатнато усещаме. Тя не е просто артист, тя е малка революция в дълга черна рокля. И Виена, със своята тежка история, за миг олекна в нейното присъствие.