Наскоро на нашия пазар се появи трилърът „Кръвни връзки“, продължение на „Кралството“, роман извън серията за Хари Хуле. Главните герои са двама братя, на чиято съвест лежат няколко убийства. Връзката между тях е непоклатима, но с идването на една специална жена се появява и първата пукнатина. „Кръвни връзки“ беше и най-често поднасяната за автограф книга на читателската среща с Ю Несбьо. С нея започна и интервюто ни в офиса на издателство „Емас“. На масата пред нас е второто от общо две кафета, които писателят си позволява на ден. 

В „Кръвни връзки“ се разказва за изключителната близост между двама братя. За мен беше донякъде учудващо, че в общество като норвежкото роднинските връзки имат такова значение. В съзнанието на южняците като нас норвежците са богати хора, които стоят самотно всеки на своя фиорд и ловят мълчаливо гренландска акула – последното и заради „Морска книга“ на вашия съотечественик Мортен Стрьокснес.

Появата на социалдемокрацията след Втората световна война в скандинавските страни, и конкретно в Норвегия, доведе до поява на държава на благосъстоянието, която до голяма степен иззе функциите на роднинските връзки. Но това не означава, че в Скандинавия семейството не е важно. Моят баща е израснал в малка ферма. Той беше основно вдъхновение за мен, докато пишех романа „Кръвни връзки“, който също се развива в малко населено място. Съсед на баща ми се беше възползвал от промяна в закона, за да си присвои част от имота, който баща ми беше наследил от родителите си. Баща ми казваше, че с този човек не можем повече да сме приятели. Възразих му, нали съседът не беше нарушил закона, не беше извършил престъпление, в крайна сметка и той се грижеше за семейството си. И тогава баща ми, който беше човек изключително разсъдлив, каза: тук не става въпрос за това кое е законно и кое – не, а за лоялност. Трябва да си безрезервно предан към семейството си. И това е основната идея, залегнала в „Кръвни връзки“. За двамата братя Опгор в романа лоялността към семейството е над всичко, над морала. Те срещу всички други.

Често проблематизирате детството, и особено връзката дете–родител. В романите ви те са белязани от доста тъмни моменти, включително в „Кралството“ и продължението му.

Действието в „Кралството“ е плод на художествена измислица. Ако ме питате дали като дете съм бил жертва на насилие, няма такова нещо. Автобиографичен е опитът, който имам с израстването в малко населено място, където всички се познават. Това, от една страна, създава усещането за клаустрофобия – затворена общност, всички знаят всичко за всеки. Понякога човек се чувства насила напъхан в роля, която трябва да изпълнява като част от тази общност. От друга страна, човек има спокойствие, сигурност, защото там всички се грижат за всички.

Има някакъв тренд, изглежда, да се пише за бащата. Георги Господинов, когото ви чух да споменавате, Фредерик Бегбеде, Амели Нотомб, Пол Остър. Коя е вашата книга за баща ви, написана ли е?

Темата за отношенията баща–син е налице в много мои романи. С баща ми винаги сме били в открити, искрени, приятелски отношения, не съм имал проблеми, напротив. Едно от обясненията защо толкова често разглеждам тази връзка, е, че мои близки приятели бяха в обтегнати отношения с бащите си, които им се налагаха за житейските избори. Мой приятел, за нещастие, се самоуби от чувството, че е провален, че е неуспешен като човек. И това до голяма степен беше продиктувано от липсата на подкрепа от страна на баща му. Случката ме потресе и заради начина, по който се самоуби приятелят ми. Отишъл в хотел, качил се на един от последните етажи, звъннал на баща си, после оставил слушалката и скочил. Психически и досега не мога да се отърся от тази случка. Затова и толкова живо ме занимава въпросът за приятелството между мен и моя баща.

Пер Несбьо е неординерна личност. Той е доброволец в битката за Ленинград по време на Втората световна война, но се бие на страната на германците, защото смята, че руснаците са по-голяма заплаха за Норвегия от нацистите. След края на войната е съден и е изпратен за 3 години в затвора. Не крие миналото си от синовете си, разказва им за лудостта на войната и преживяванията си, които са донякъде пресъздадени от Ю Несбьо в „Червеношийката“.