Проектът на д-р Ивета Недева е фокусиран върху изследване на чревния микробиом при затлъстяване и диабет – заболявания, които засягат значителна част от населението в България. Според международни изследвания българските деца са на пето място в Европа по затлъстяване, а възрастните – на шесто, като над 50% от населението има индекс на телесната маса над здравословния диапазон. Проектът на д-р Недева изследва дали промени в микробиома могат да служат като ранни биомаркери за риск от метаболитни нарушения и дали модифицирането ѝ чрез хранене, пробиотици и пребиотици може да подпомогне персонализираната превенция. Проучването има потенциал да постави основата на ново поколение прецизна медицина в области, които засягат милиони хора.

Как отличието на „За жените в науката“ ще промени начина, по който гледате на собствената си научна мисия и нейната роля за обществото?

Отличието е повече от награда – то е отговорност да използвам гласа си по-смело и по-целенасочено. То ме кара да мисля за науката като за мисия, която продължава и извън лабораторията: в обществения разговор, в образованието, в подкрепата към младите жени, които правят първите си стъпки в науката. Виждам платформата като шанс да превръщам сложното в разбираемо, да вдъхновявам и да показвам, че и тук, в България, една жена може да прави значима наука с глобален отпечатък.

Как според вас разбирането и модулирането на чревния микробиом ще промени медицината през следващите години?

Микробиомът е една от най-вълнуващите теми в науката и медицината. Той променя представата ни за здраве – показва, че в нас живее цяла екосистема, която можем да модулираме и от която зависи метаболитното ни състояние. В следващите години микробиомът ще даде възможност за много по-прецизна профилактика – ранно откриване на риск, индивидуални хранителни режими и терапии, които не разчитат на универсални препоръки, а на това как конкретното тяло реагира на храната. При заболявания като затлъстяване и диабет това може да бъде ключът към по-ефективно лечение, но и към по-добра превенция – не като диета за няколко седмици, а като научно подкрепен, устойчив подход.

Как виждате глобалната значимост на вашите изследвания?

Нашите изследвания имат международна стойност, защото носят знание от регион, който рядко присъства в големите световни проучвания. А когато говорим за персонализирана медицина, разнообразието на данните е ключово. Това, което развиваме – методи за анализ на микробиома, интеграция на хранителни и метаболитни профили – е приложимо навсякъде и допринася за по-точни, по-предсказуеми и по-ефективни подходи при метаболитните заболявания. Вярвам, че нашата работа помага България да бъде не просто наблюдател, а активен участник в глобалните усилия за съвременна, персонализирана медицина.

Третата победителка за 2025 г. – д-р Ния Тошкова, изследва имунологичните особености на прилепите – естествени носители на множество вируси, включително зоонозни, т.е. инфекции, предавани от животни на хора. Екипът ѝ разработва иновативен метод за анализ на антитела към близо 200 патогена в една проба, позволяващ създаването на детайлен имунологичен профил на прилепните популации в България. Изследването е от значение както за биомедицината – чрез разбирането на толерантността на прилепите към вируси, така и за опазването на дивата природа в контекста на концепцията „Единно здраве“ (One Health).

И на трите победителки задаваме въпроса как отличието ще промени начина, по който гледате на собствената си научна мисия и нейната роля за обществото?

Работата ми винаги е включвала не само научни изследвания, но и ангажимент към обществото. Като част от екипа на Националния природонаучен музей при БАН считам за своя мисия да показвам на хората колко удивителен е природният свят и да превеждам научните открития на достъпен език. За мен това е важна част от истинската отдаденост и любов към науката. Отличието „За жените в науката“ от L’Oréal и ЮНЕСКО засилва тази отговорност. То ми дава по-широка платформа да разказвам истории и да достигам до младите, особено до момичетата, които мечтаят да станат изследователи. Личният ми път също е вдъхновен от примера на учени като д-р Джейн Гудол и знам колко дълбоко може да повлияе и вдъхнови една искрена история за наука и приключения. Същевременно проучванията ми върху прилепите разкриват голяма възможност да променям обществените нагласи към тази ключова, но често неразбрана група бозайници. Когато споделяме отблизо техните уникални биологични особености, можем да преодолеем предразсъдъците и да покажем колко ценна е ролята им в екосистемите.

Изследванията ви върху прилепните популации в България могат ли да бъдат полезни в по-широк международен контекст – например за ранно откриване на зоонозни рискове или за моделиране на пандемични сценарии?

Да, определено. Проектът стъпва върху принципа „Единно здраве“, който разглежда здравето на хората, животните и екосистемите като взаимносвързани. Прилепите са ключов елемент в тази мрежа, тъй като мигрират на големи разстояния и са резервоари на значително вирусно разнообразие. Затова изследванията върху техните популации могат да дадат ранни сигнали за потенциални зоонозни рискове и да подпомогнат моделирането на пандемични сценарии. Животните не познават граници и затова дори изследване с национален фокус не е ограничено само в рамките на една страна. Много видове зимуват на едно място, а се размножават на друго, което прави международното сътрудничество задължително. Вече работим с колеги от различни части на света, които ни изпращат проби – не само от прилепи, но и от други видове, от хиберниращи мечки в Норвегия до фламинго. Именно чрез тази глобална мрежа се стремим да изградим най-мащабния досега профил на антитяловия репертоар при прилепите и да разкрием ключови механизми в еволюцията на адаптивния имунитет при гръбначните животни.

Изкуственият интелект може ли да помогне в анализа на големите имунологични данни от прилепите и да ускори откриването на потенциални рискове? 

Да, изкуственият интелект има значителен потенциал да подпомогне анализа на големите имунологични и екологични данни, които събираме. В нашата област вече се появяват международни инициативи, които показват колко важно става прилагането на AI. Например GloBat – нов глобален консорциум, който обединява специалисти от целия свят, за да разработват и споделят открито AI инструменти за изследване на прилепите. Целта е да се създадат общи стандарти, достъпни модели и практики, които да улеснят анализа на данните и да ускорят научните открития. Подобни инициативи показват, че AI ще става все по-важна част от работата ни. За да бъде обаче изкуственият интелект наистина ефективен, е необходимо първо да натрупаме големи, разнообразни и добре структурирани набори от данни. Именно върху това работим активно – когато тези бази данни станат достатъчно богати, AI може значително да ускори откриването на модели, свързани с потенциални рискове, и да подобри нашата способност да предвиждаме и разбираме имунните реакции при прилепите.