Какво бихте искали един за друг най-много?
ЮЛИ: Аз за нея знам – да е здрава винаги и да постига една след друга мечтите си. Независимо какви са те. Това храни човека. „Браво“ казвам, когато е окуражаващо за нея и, слава богу, винаги е било заслужено. Но не ѝ спестявам нищо, дори да се засегне. 
АЛИ: За татко искам да е добре, да е щастлив, не го казвам често, но намирам вдъхновение именно в това, което той прави. И ми е много хубаво да отида да го гледам, щеше да е много кофти да е лош актьор! 
ЮЛИ: Ама и тя ми прави забележки! 

А ти как ги приемаш?
ЮЛИ: Хубаво е да чуеш детето си какво мисли, остаряваме, ценностната система се изменя. Има прогрес и е хубаво да чуеш, особено това, което не разбираш. Животът върви с друго темпо и светът е необятен, трябва да се впуснеш без предразсъдъци. Трябва да се чува гласът и на най-малките. И като цяло да се чуваме, това пожелавам на всички, не само на Алена. Чудим се за какво да се разделяме, вместо да е обратното. Само в разговор можеш да се опиташ да проумееш другата гледна точка. Баща ми винаги ме е учил, че паднал човек никога не се удря. Напротив, когато е паднал, трябва да му подадем ръка. Да разберем какво е довело до това и как да му помогнем. Важно е да имаме и стопове в този живот, че като те завърти, да не се осъзнаеш чак когато е свършил! 

Вашата фотография на корицата на този брой, както и всички ваши кадри, които ще съпътстват нашия разговор на страниците на списанието, са от един много емоционален и красив проект – „Остани до мен, татко!“. Как се чувствахте, участвайки в него, и какви следи остави той у вас?    
Али: Аз съм изключително удовлетворена от този проект, защото е изпълнен със смисъл и любов – което за мен е най-важното. Благодарна съм, че ни се отдаде тази възможност и съм невероятно щастлива, защото всичко е направено с вкус!
Юли: Когато ти се роди дъщеря, разбираш че си благословен.