Живяла съм в българското посолство в Лондон и смея да твърдя, че много неща в историята бяха точно така.
АЛИ: За мен е най-добрият български филм! Наскоро го гледах пак, саундтракът също е страхотен. 

Али, филмовият проект „Дълговете на инспектора“ с твое участие печели две награди на престижен форум за развитие в Германия.  
АЛИ: Целият филм ще се заснеме в Перник. Бяхме там с човек, който наистина събира дългове. Отидохме в квартали, където целият живот спира заради неговото присъствие, той чука по вратите, хората се покриват един друг, твърдят, че нямат пари. А този човек върви с един дълъг списък и по цял ден прави това. Прототипът е истинска жена – доста нахакана, само като заговори, и всички са готови да си платят. Заснели сме само демо-сцена засега, операторът е латвиец, копродукция е с Латвия. Дай боже всичко да се нареди, снимките се предвиждат за октомври. 

Вие обичате и да пътувате заедно. Последното ви пътуване заедно докъде беше?
ЮЛИ: На морето.
АЛИ: Щях да кажа Гърция, но това беше по-отдавна. Бяхме и в Македония на снимки, миналата година и в Лондон. Но да, последно е било до Арапя. 

За празниците какво правите?
АЛИ: Аз имам представление на 28 декември, така че не знам.
ЮЛИ: Не работят плановете при нас, не може да се мисли много напред, има предстоящи неща, които променят всичко. 
АЛИ: На мен ми се ходи някъде, не знам дали няма да отпраша с някоя приятелка все пак.
ЮЛИ: Действай си, аз си отивам на Арапя. 

Ние с моя баща имаме страхотна връзка и наистина няма друга такава като тази между баща и дъщеря. Юли, каква беше твоята реакция, когато разбра, че ще имаш момиче?
ЮЛИ: Радвах се, защото Ирина се радваше, че ще имаме момиченце. Когато видяхме на видеозона, беше голяма емоция. А нали се казва, че женските бащи са художници, така че доволен съм!
АЛИ: То да им се беше паднало момиченце – момиченце! В първите 15 години аз ходех с метъл тениски, широки дрехи и гривнички на богородички. Като прибавим и скейта, и другите екстремни спортове, не им се получи добре. Чак след гимназията започнах да съчетавам дамата. 
ЮЛИ: Всичко си има своите добри страни и една от тях е, че не живеем заедно! Вече мога да си нося собствените суитшърти и тениски и да си ги намирам.
АЛИ: Е, да, и това е така. Нямам и чорапи вече, защото си ги крадях от теб.