Познаваме Юлиан Вергов като един от най-успешните актьори в България и звезда на театъра, киното и телевизията. Впуска се във всякакви предизвикателства, затова не е изненада и че 23-годишната му дъщеря Алена е не само талантлива, но и много смела. Последно с Юли се виждахме на премиерата на книгата „Отдел издирване“, в чиято версия като сериал той играе главната роля. С Али се запознахме преди три години в Рим на фестивала за българско кино. Беше там за представянето на филма „Петя на моята Петя“, където играе и баща ѝ. Снимали са заедно и в сериала „Майките“, но в различни епизоди. 

От последната им поява в списание EVA са минали няколко години, в които Али не само влезе в НАТФИЗ, но се и дипломира успешно в класа на Ивайло Христов (разговорът ни се случва точно в деня преди дипломирането). Никога не е мислила за друг път в живота. Израснала е зад кулисите на Народния театър, независимо че баща ѝ не я е насочвал умишлено в тази посока. Али е изключително близка и с двамата си родители (майка ѝ е Ирина Ялъмова), чуват се често, виждат се при всяка възможност, която натоварените им графици позволяват. Говорим си сега с Али и Юли за съветите в работата и живота, за доверието помежду им, за близостта в отношенията и за свободата на изборите.

Али, предстои ти дипломиране?
АЛИ: Дипломирането е утре, но като излезе списанието, вече ще е минало. Повечето колеги са тъжни, че завършват, но аз мисля, че всички етапи от живота започват и приключват точно когато трябва. 

А ти така ли се чувстваше при завършването ти, Юли?
ЮЛИ: Май не, аз започнах да играя още от първи курс и бях много ангажиран, когато завършвахме. Щеше да ми липсва само общуването с Цветана Манева, но ние и до ден днешен се виждаме с нея. Даже играем заедно.

На дипломирането присъстват ли родители?
АЛИ: Не ги каня по такива събития, макар че ми се ще да са там.
ЮЛИ: По принцип не обичам да ходя по премиери, тъй като знам какво е – не са напълно готови и се притесняват. 
АЛИ: Но това е друго – един път е! Накарах ги да дойдат на дипломирането. А иначе татко наистина нито идва на премиери, нито кани на премиери. 

Оттук нататък какво се случва с твоята актьорска и музикална кариера?
АЛИ: Актьорската си е основното, на музикалната аз ѝ викам ДДС. От тази година – това ми е първият щатен сезон в Театър „Българска армия“ и ми е доста приятно. Колегите ми са супер и заглавията, по които работим, са много различни. Имахме премиера на „Истината или се осмеляваш“ – първия спектакъл, който репетирах и не замествам. Първата постановка, в чието разпределение видях името си. Аз и Ахмет Исмаил играем 15-годишни. Осъзнах, че това ми е много по-трудно, отколкото да играя 30-годишна.

В предишното ви интервю за списанието си била на 15 години!
АЛИ: Сериозно? Значи е било много отдавна. Сега изкарахме премиера и на „Фейк“ на Лиза Шопова, което е първият ми спектакъл на голяма сцена. В останалите влязох по заместване, не бях репетирала, освен в НАТФИЗ. Тематиката е много интересна – играем инфлуенсъри и токът спира в един момент, оставаме без интернет и обхват, при положение че идеята е да се стриймва сватба вечерта. Виждаш какво се случва с хората, когато останат без телефоните, от които са зверски зависими. Има и много танци в този спектакъл и стълби, които трябва да прескоча. На предпремиерата паднах и големият ми страх беше да не падна и на премиерата. 

Притесняваш ли се, когато знаеш, че баща ти ще те гледа?
АЛИ: Минах го този период, но преди ме беше шубе много. Още в НАТФИЗ в първи курс нашите дойдоха на изпит по фолклорно пеене и бях в пълен ужас да не объркам нещо. Мисля, че страхът спря след „Опера за три гроша“ – първото ни представление на голяма сцена. Но баща ми никога не е бил от хората, които дават акъл, без да си ги питал. 

А ако го питаш?
АЛИ: Ако го питам, разбира се, говорим си. За много неща ми е помагал. Ето сега за последните представления ми е отговарял на различни въпроси и го прави чисто като зрител. Никога не е като бащата актьор и за мен е много важно, тъй като е искрено. 
ЮЛИ: Като зрител гледам, да, разбира се, изскачат и професионални наблюдения от време на време.

Споделяш ли ги с нея?
ЮЛИ: На нея ѝ споделям всичко, за едно представление даже ѝ казах: „Извинявай, че ти казвам това, но на теб не мога да не ти го кажа, на другите не бих“. Казвам неща, които съм видял, но давам само насоки като на млад колега. Работя с много млади хора и наистина давам само  насоки, които те биха могли да ползват, ако поискат. Може и аз да не съм прав, но винаги слушам, когато някой ми каже нещо, особено критично. Така поглеждам и под друг ъгъл на нещата. А когато работя с някого, казвам това, което Цветана ни казваше – тя не отсича „Това е тъпо“, тя пита „Защо правиш това? А ако го направиш по този начин, как мислиш, ще се получи?“. Задава ти въпроси и ти стигаш сам до това, до което трябва. 

АЛИ: На мен това много ми харесва в него, точно това го имаше и на курсовете в Лондон – режисьорите ти дават насоки и приключват с „ако ти върши работа“. Бях на уъркшоп там миналото лято и беше страхотно – уча се и на британски акцент. В рядкото свободно време, което имам, отивам до Лондон и гледам мюзикъли, много неща съм изгледала! Комбинацията между актьорство и музикални възможности е много ценна. Кариера в музиката не мога да имам, защото нямам образование на певица. Не разбирам как хора без дипломи играят или пеят, за мен е нелогично. Неуважително е към тези, които са се скъсали от работа. Така че не се определям като певица, пея за кеф и ми се случва понякога чрез музиката да мога да кажа нещо, което иначе нямам смелост, независимо че съм цапната в устата. Парчето ни „Нощта умира сама“ с Боян Тодоров се катери нагоре в класациите на БГ радио и е любимото парче на баща ми, макар че няма да го признае (в този момент Юли е станал да говори по телефона). Един ден ми звънна и ми каза: „Нещо денят ми тръгна кофти, пуснах си вашето парче и стана по-добре“. На мен ми стана толкова хубаво, в крайна сметка затова се прави музика! Лятото написах нова песен, работим по демо. Преживях удовлетворението от съдържание, което ти си направил.