Колко пъти се чувате?
ЮЛИ: Всеки ден поне по два пъти.
АЛИ: Няма ден, в който да не се чуем. С виждането е по-сложно, като се чуем сутрин и става ясно, че и двамата отиваме на репетиции и после имаме представления. Но като се видим и не можем да се наговорим. Ще ми се да е по-често. 

За какво би се обадила първо на баща си?
АЛИ: Много често имам нужда просто да му се обадя и да го чуя, дори примерно да съм си намерила 2 лева на земята!
ЮЛИ: Кани ме по техни партита и събирания! За какво съм ви, да ви измия чиниите?
АЛИ: Е, глупости. Всички ме питат: „Ама вашите ще идват ли?“. Да, те винаги са били на всичките ми рождени дни. 

Юли, запознава ли те с гаджетата си Али?
ЮЛИ: Да. Много не обръщам внимание. Тя като си го е харесала, аз нямам общо. Не сме типични родители, което не знам дали е добре. Аз съм ѝ казвал да остане дете, колкото се може повече. Не ѝ навлизаме в личното пространство. Казваме си мнението, но никога не сме се налагали. И с училището е било така. Стараем се да ѝ даваме свобода и неприкосновеност на личното пространство. Животът е толкова динамичен, че можеш да излизаш от зоната си на комфорт постоянно, а младите имат толкова енергия! 
АЛИ: На мен много ми е харесвало, че в нашето семейство не сме се ограничавали, няма го елементът „работя това и това е“. Дори да работиш на много места, да можеш да обръщаш внимание на всичко, да не се стига до това да се „пука гума“. 
Юли: То е хубаво да се „пука гума“! Аз знам за себе си къде съм „спукал гума“ и помня всеки един от тези моменти. Това не е лошо.

Има ли момент, в който все пак си чула „не“?
АЛИ: Татко винаги ми е казвал: „Моля те, не ме лъжи“. За да може да е до мен и да знае каква е ситуацията. 
ЮЛИ: Не сме имали и проблеми, тя например, ако е закъснявала, ми се е обаждала да предупреди и винаги ѝ е бил включен телефонът.
АЛИ: Винаги съм си казвала всичко. Ако все пак съм лъгала, е било за страшни тъпотии и винаги са ме хващали! Няма смисъл от лъжите.
ЮЛИ: Когато даваш пълна свобода на някого, възпитаваш отговорност. Али знае, че не трябва да се минават определени граници. От малка е отгледана на къмпинг с една огромна група деца, които вървяха насам-натам. Редовно някой от възрастните се обаждаше само за да каже „децата са при мен“. Но всеки индивид от малък си формира кръгозора.