Али, от каква възраст мислиш, че искаш да правиш това, което правиш?
АЛИ: Никога не съм мислила, че ще правя друго. Израснала съм по гримьорните на Народния театър и знаех представленията наизуст. Докато те бяха на сцена, ние със Сара Морфова обличахме разни рокли от спектакли. Покрай гимназията имах идея за учене в чужбина, но не беше моето. 

Юли, ти надявал ли си се, че Али ще избере друго?
ЮЛИ: Да! В драматургията има много по-малко роли за жени, казвал съм ѝ го много пъти.
АЛИ: Така е, казвал го е. 
ЮЛИ: Сега вече има някакво движение по въпроса, но не и в класическите произведения. 
АЛИ: Когато с Ясен Атанасов снимахме „Петя за моята Петя“, за първи път се заговорихме за НАТФИЗ и споделих с моя татко за желанието ми да кандидатствам. Той ми каза: „Ще те подкрепя във всичко, но ще се оправяш сама“.
ЮЛИ: Проблемът не е само в ролите, както е ясно, дамите са много по-раними същества от мъжете, а тази професия е много груба. 

Но се е хванала на хорото!
ЮЛИ: Да си му бере гайлето!

Напълно разбирам, аз имам същите подкрепящи родители и на 18 години заминах да уча история на изкуството в Лондон, без да е ясно какво точно ще правя с това. 
АЛИ: Моят професор много хубаво казва: „Преди да бъдете добри актьори, трябва да бъдете добри хора“. Много пъти са ме питали: „Харесваш ли баща ти като актьор?“, и тези въпроси ме побъркват, за мен по-важното е, че той е на първо място добър човек. Това качество се е загубило у много хора. 

А притеснява ли те фактът, че можеш да бъдеш сравнявана с него или че успехите ти може да се тълкуват като следствие от привилегии? 
АЛИ: Имала съм период, в който ми е било тъпо, но в крайна сметка – известните не трябва да имат деца ли? Много съм горда с него, нямам проблем да съм неговата дъщеря, каквото мога, правя, за да си върша работата. 
ЮЛИ: Аз съм пò на далавера сега, тя е във Театър „Бъл-
гарска армия“ и очаквам да ме номинират за „Аскеер“! 

Юли, ти какво можеш да ми разкажеш за работата си в момента? Снимате „Под прикритие“?
ЮЛИ: Снимаме го ожесточено и абсолютно нищо не мога да разкажа още! Но е много приятно с тези хора – това е един от най-добрите български сериали. Преди години имаше идея с Владо и Захари (Карамазов и Бахаров – бел. ред.) да играем трите роли в сериал на име „Стъклен дом“, но те двамата отпаднаха и само аз приех. След немного време излезе „Под прикритие“, където играеше Захари, и си казах: „Защо не участвах там?“, винаги съм го харесвал този сериал. Така че съм много щастлив от това. Първите ми стъпки в киното бяха с Виктор Божинов, сега сме заедно и тук, което е удоволствие. Обичам да се наслаждавам на живота, затова упражнявам и тази професия. Правя неща, които ми харесват, карат ме да подскачам и ме вълнуват! И като продуцент правя един сериал, но отново не мога да кажа нищо. Поставих началото в тази посока с „Майките“. Много си обичам професията и колегите, с Димитър Митовски например не сме работили заедно от „Мисия Лондон“.