А вие, д-р Текев, вече можете ли да четете в очите на г-жа Кабаиванска? Дори когато от дипломатичност премълчава нещо.  

Не бих казал, че тя е дипломатичен човек. Тя казва винаги това, което мисли. След толкова години наистина се разбираме с поглед. Дори и днес на репетицията беше така, слушахме и с поглед разсъждавахме и дискутирахме. Защото да решим кого да подкрепим е съдбовно за тези деца. Подкрепата от страна на Райна преобръща животи. И е много отговорно. Да вземеш такова решение след 2-седмично обучение не е лесно. Има случаи, когато не сме на едно мнение, но аз винаги се подчинявам. 

Налагаше ли се да променяте подхода си като педагог за тези 25 години, маестра? Май децата сега са много по-нетърпеливи – искат нещата да се случват тук и сега.  

Като педагог не. Това си е моята педагогическа теория и практика. Но, да, децата са по-различни. Прибързват. Налага се да ги спирам. Трябва да имаш търпението да работиш много. Педагогът е отговорен за ученика. Това е тежко. Не трябва да се подхранват илюзии. Театърът не е това, което беше. Светът е на високите скорости, на бързо пътуващите хора, на стигналите до Луната… Къде ще пеем на Луната?  

А вас, д-р Текев, как ви промениха тези 25 години майсторски клас?  

Георги Текев: Побелях. (Смее се.) Според мен Райна в тези години стана много по-търпелива и толерантна. Виждам с какво търпение извайва всеки детайл и тон. Невероятно е. Още по-невероятно е, че улавя и най-малкия недостатък в пеенето или разминаването между това, което се пее, и това, което е написано. Тя има нетърпимост към подобно неточно музициране. 

Райна Кабаиванска: Затова настоявам – музиката, музиката! Гледай как е написано!  
Георги Текев: И понеже попитахте аз как съм се променил… Аз пък станах абсолютно нетърпелив. За тези 25 години и аз научих нещо. И сега, като чуя едно пеене, което не е според написаното, побеснявам. Физически страдам и все повече се чудя на търпението на Райна да връща и да работи, докато стане. Ако стане.

Къде е ключът на вашата виталност и сила, маестра Кабаиванска? 

Може би в музиката. В пеенето. Когато бях на сцената, забравях абсолютно всичко друго. Влизах в магически свят. В радост. В щастие. Никога не съм страдала, не съм изпитвала ужас, притеснения, че гърлото ми нещо не е добре… Да пееш е щастие. И да, хубава съдба. 

А как преживявате вашите тихи моменти? 
Кои са тихите моменти?! Аз нямам тихи моменти. Непрекъснато нещо правя. Даже когато съм вкъщи, все ме търсят. Има много талантливи млади хора. Сега ми предстои изпит в консерваторията в Модена, а аз им водя и девет души оттук. Какво ме чака, не ми е ясно. Ще да се види. 

Артисти от школата на Райна Кабаиванска  

Витория Йео
„Често ми повтаряше: „Пей! Бъди артист!“. Бях притеснителна и не можех да пея свободно, но тя ми вдъхваше кураж с тези думи. Тя е велик артист на сцената и истински учител, който предава със сърце всичко, което знае, на учениците си.“ 

Мила Михова
„Този майсторски клас е наистина без аналог не само в България, а и в световен план. Няма майсторски клас с такава дългогодишна традиция, който така да променя културния календар в града и в държавата, в която се провежда.“

Рейналдо Дроз 
„Маестрата може да построи глас от нищото, сигурен съм в това. Но би било добре, ако ти знаеш как да го направиш, а тя да нанесе последните щрихи, изискаността, която не можеш да откриеш никъде другаде. Обича да прекарва времето си със студентите така, сякаш са нейни деца. Това ме прави много привързан.“ 

Божидар Божкилов 
„Работим върху всяка ария с отношение към езика, драматургията, характеристиките на персонажа. Маестрата е безкомпромисна към всякакви грешки – интонационни, музикални, на произношението. Тя е зашеметяваща като присъствие и енергия. Постигането на такова силно сценично присъствие е това, върху което ще се концентрирам и аз.