Съдбовна е тази среща за бъдещето на операта и на талантите. Вие вярвате ли в съдбата, маестра Кабаиванска? 

Ах, какъв въпрос страшен! (Смее се.) Не съм мислила. Но да ви кажа, операта на Верди „Силата на съдбата“ в Италия се смята за опера, която носи зло. И се прави със „заключване“ на пръстите на ръцете срещу дявола. Така че да не я споменаваме много Съдбата. Не вярвам в нея. Вървя си по пътя. 

Д-р Текев, как се променяше за самия вас през годините образът на Райна Кабаиванска? 

За мен Райна винаги е била идол. При това аз съм свидетел само на част от нейната кариера. Тя е артистът, когото продължавам да обожавам. Когато започнахме да работим заедно и развихме естествена близост, която смея да кажа, че премина в приятелство, видях един човек, с когото усетих, че имаме много общо. И двамата сме реалисти, обичаме да действаме, не се интересуваме какво е било и вървим напред. Когато направихме първия клас, нито аз, нито Райна сме си представяли, че ще стигнем до 25-ото издание. Направихме го с радост, ентусиазъм и удоволствие, със сърце и душа. 

Райна Кабаиванска: И с малко патриотизъм от моя страна. Мислех си – „За България!“.  

Георги Текев: Да, и макар че е международен, Райна винаги се е интересувала колко българчета има, какви са. Моята теза е, че светът вече е по-различен, той е отворен, мрежа е и трябва да гледаме наднационално, особено когато искаме да правим високо изкуство. 

Маестра, често споменавате вашата преподавателка Дзита Фумагали и нейната щедрост. Това ли е най-ценното в един преподавател – щедростта? 

Невероятно добър и щедър човек беше Дзита Фумагали. Взе ме под крилото си. Дори ме хранеше. Тогава живеех под наем в Милано при една жена, която имаше стая и кухня. Тя обитаваше кухнята, аз – стаята. Стаята беше на партера на голяма кооперация край грамадно шосе. Всичките коли и камиони сякаш ми минаваха през главата. Боже, като си спомня този ужас с шума от колите и камионите… А най-важното за един преподавател е любовта. Трябва да обичаш това, което правиш, и да даваш огънче, тогава нещо ще се роди. Аз не давам никога илюзии. За мен веднага става ясно кой може, къде има талант.

Казвате, че в очите виждате таланта? 

В гласа го чувам и в очите го виждам, да. И ако има надежда, вземам децата, погрижвам се да израснат и да направят световни кариери.