И понеже започнахме със спомен, при тази неизмеримо богата и блестяща кариера, обичате ли да обръщате поглед назад? Да се връщате към звездни моменти, с които изобилства вашият артистичен път? 

Сега ме карате да се замисля… Не, не се връщам. Нямам себелюбието да го правя. Гледам напред. 

Лучано Павароти казва, че Тоска на миналото е Мария Калас, Тоска на днешното време е Райна Кабаиванска. Във филма беше показан финалът на последната ваша „Тоска“ в Мадрид, с нестихващите аплодисменти. Докато залата ехти, вие оставате дълго притихнала в позата на рухналата героиня, после леко се изправяте. Изражението ви, начинът, по който леко издърпвате едната ръкавица, са незабравими… Този момент е цял роман. Връщайки се към него, докато гледахте филма, какво си мислехте? 

Учудих се, че съм имала толкова много ръкопляскания. Наистина се учудих. И бях развълнувана, откривайки колко дълги всъщност са били аплодисментите тогава. Но ето сега ме карате да си спомня, че когато пеех Бътерфлай на Арената на Верона, сложиха две извънредни представления. А Арената побира 22 хиляди души. 22 хиляди души и две извънредни представления!     

Д-р Текев, директорът на римската опера казва отново във филма, че Райна Кабаиванска е последната дива на един прекрасен свят. Думи, които за мен прозвучаха леко носталгично. Вашият филм не е ли контрапункт точно на подобна носталгия? Благодарение на маестра Кабаиванска, нейната школа и нейните ученици нещо от този прекрасен свят и неговите ценности не прекрачва ли в бъдещето? 

Георги Текев: Факт е, че днес светът е много различен. Не е светът, в който тези големи имена бяха идоли и операта беше много на почит. Сегашното време не може да роди онзи тип звезди. 

Райна Кабаиванска: Аз не съм се возила на каляска, теглена от коне, но когато се качвах в колата на съпруга ми, тълпата беше върху колата – викаха, протягаха листа за автографи. И това се случваше навсякъде. Когато даваш с обич, публиката отвръща също с обич. Сега е друго – може и да се направи звезда. Светът е реклама, пиар и продажба.

Георги Текев: Виждаме певци със скромни качества, които поради една голяма машина, действаща около тях, придобиват звезден ореол. Нашата цел не е да произвеждаме такъв тип звезди, нито копия. Нашата цел е да дадем път на талантливите млади. 

Райна Кабаиванска: Да си вземат хляба в ръцете. Защото днес с изкуство не е лесно да се прехранваш. Особено за оперните певци. Пътят е много труден. Започват в малки театри в Германия. И ако имат качества, продължават.