Как виждате днес началото, създаването на майсторския клас, д-р Текев? 

Минаха години от първата ни среща, вече бях на двайсет и няколко, когато реших, че непременно трябва да се видя с госпожа Кабаиванска и да ѝ предложа да направим нещо заедно. Тя имаше вече фондация в България, знаех кога се събира Управителният съвет. Отидох и зачаках да приключи заседанието. Когато това стана, отново ѝ се представих. 10-15 години след първата ни среща. Казах ѝ, че работя в НБУ и че бих искал да направим заедно майсторски клас. Разменихме координати. Писах ѝ факс с официална покана от името на университета и проф. Богдан Богданов. Получихме отговор, че евентуално след 5 години това би могло да се осъществи. Успяхме да резервираме 2001-ва. Междувременно Райна беше така добра да ме покани на своя майсторски клас по пеене в Академия Киджано в Сиена. Там видях за какво става дума и си дадох сметка с какво се захващам. Направихме първия клас в Царския дворец. Реших, че това е достойното за Райна Кабаиванска място. Но щом започнахме, видях, че паркетът много скърца и акустиката изобщо не е добра. Разбрах, че много по-удобно би било да сме в професионална зала. През 2002 г. вече бяхме в зала „България“. А след това и в Операта. Вече около 270 човека са минали през майсторския клас. И 120 стипендианти. Толкова млади певци са имали щастието и шанса да бъдат в тази невероятна школа.  

Райна Кабаиванска: От първия клас с нас е и големият талант Найден Тодоров – диригентът. Щастие е, че го има в България. Тогава той беше на 24 години. Раждаше се дъщеря му. Още едно хубаво начало. 
Георги Текев: Имаме много верни приятели, които са ни подкрепяли през годините. Много дарители. Започнахме с едно дарение, което направи Райна Кабаиванска и нейният фонд. През последните 15 години наш основен дарител е „Фантастико Груп“.  

Неслучайно нарекохте школа майсторския клас, д-р Текев. Той наистина е школа, нали? 

Смисълът на този клас е, че след реализацията му има продължение – по година или няколко години, докато се стигне до сцена. За сцената пак се грижим ние, правейки спектаклите със Софийската опера. Така завършваме цикъла. Обикновено класовете на големите имена са 3-4-5 дена. И всеки си тръгва по пътя. Така децата често пъти в биографиите си имат дълъг списък от посещения на класове, но без особен резултат. Докато в нашия случай наистина говорим за школа – силната личност и около нея последователи. Има и друго. Райна не учи просто на пеене, на вокална техника. С възможността да се докоснат до нея за по-дълъг период младите  като че ли стават и други хора. Придобиват различна ценностна система. Не е нужно и не е възможно да се произведат копия. Но е възможно да се изгради една стабилна ценностна система у артистите. 

Вълнувате ли се за предстоящата юбилейна Гала? 

Райна Кабаиванска: Когато аз пеех, не ме беше страх. Напротив. Бях щастлива. Но сега, когато пеят те, много ме е страх. 
Георги Текев: По време на тези концерти ние седим винаги на едни и същи места в Операта и всеки път се чувствам като на електрически стол.