Как избрахте пиесите, които да изсвирите в албума?

Идеята ми беше да предизвикам любопитството на хората. Подбрах пиеси, които показват есенцията на тангото, съвременни композитори и аранжори, които са развили този много стриктен и богат музикален език. Тоест, проследява се начинът, по който музикалният език – начин на писане, начин на аранжиране – се развива, също и колко силно тангото е повлияно от други жанрове като джаз и класика. Затова тангото продължава да ме занимава и държи толкова години, защото е изключително интересен музикален кръстопът, в който се срещат, сблъскват и съществуват заедно и едновременно няколко различни музикални жанра – класическата музика, джазът, аржентинският фолклор, популярната музика. Самият Буенос Айрес е място, в което се срещат и италианската, и френската култура, и канцонетата, и шансонът, и клецмерът, и испанската хабанера. И всички те се вдъхновяват едни от други.

На много интересно място е записвано видеото към албума ви. Разкажете за него.

Това е една много интересна къща, която е в стил ар нуво. Има статут на исторически паметник и се намира в най-красивата част на Брюксел. В тази къща веднъж месечно има концерти – класически и джаз, на които ме поканиха да бъда артистичен директор. Тоест аз правя програмата. 

Върху какво работите сега? 

През пролетта направих премиера на втория концерт за пиано на композиторката Флоренсия ди Консилио в Мексико с Филхармонията на Мексико Сити, който предстои да представя и в Европа. А Флоренсия ди Консилио в момента пише нов концерт специално за мен. Последната една година, даже за по-малко от една година, ми се събират три премиери. Догодина ще записвам отново произведения на швейцарския композитор Грегорио Занон, на чийто цикъл за пиано направих световната премиера през юни миналата година. Оказа се, че има доста композитори, които ми имат доверие. 

Дали България е в картата на плановете ви? 

Когато дойде покана, с най-голяма радост и удоволствие бих дошла.