Колко албума, плочи и дискове с танго имате? 

Много! Много! Не мога да кажа точния брой. Когато се местех от Ню Йорк към Лондон, нямах финансовата възможност да взема всички със себе си и подарих колекция от 500 диска на мой приятел, голям меломан, който много се зарадва на този подарък. А това е малка част от това, което съм събрала през годините. 

В текста на обложката на албума ви пише: „Тангото е като да срещнеш живота в неговата цялост за първи път“. 

Точно така е. Така се почувствах, когато за първи път чух Пиацола. А той е само върхът на айсберга. Имал е шанса да бъде познат по целия свят. Но да не забравяме, че без традицията на тангото музиката му не би могла да съществува. Това е жанр, в който има много стриктни кодове на писане, на свирене, на импровизиране, които трябва да се познават. 
Говорим за Пиацола, а вие сте се срещала с поета Хорасио Ферер. 

Това е един от големите аржентински поети, огромна фигура в историята на тангото през 20. век. Изучавал го е и го е популяризирал. Писал е много за историята му. Бил е много близък приятел на Пиацола. Двамата са работили заедно. Тук е моментът да кажа, че повечето от известните традиционни танга са тангоканцони. В тях на фона на музиката звучи поезия. Част от поезията на Ферер може да бъде чута в произведението, с което приключвам албума. То е една от пиесите от операта на Пиацола – „María de Buenos Aires“ (Мария от Буенос Айрес). Пиесата се казва „Романца дел Дуенде“.
А по повод на срещата ни с Ферер, тя беше по-скоро прекрасна случайност. По време на фестивала на тангото преди много години в Буенос Айрес се оказах седнала до него, но не посмях да го заговоря.

Отношенията ви с тангото звучат като любовна история… В албума ви пишете, че дори имате спомени как когато сте била малка, баба ви и дядо ви са танцували танго.

Това си го спомням много добре – баба ми и дядо ми всъщност са хората, които ме отгледаха. И помня как танцуваха. Затова и посветих този диск на тях. 

И да, тангото е една от големите ми любови в живота ми на артист. Вече 20 години се занимавам професионално с тази музика. Тангото е моят най-добър приятел, моят любовник, моят брат, ментор, дори по някакъв начин спасител. То се появи във важен за мен момент, както споменах, когато бях решила да се оттегля от концертна дейност, след като бях се сблъскала много директно с някои механизми в музикалния бизнес. Пред мен се отваряха много големи врати, но стана ясно, че трябва да платя определена цена за това, бидейки млада жена. А тогава бях много млада… 

И красива! 

И хората решават, че когато изглеждаш по даден начин, ти си и с определен характер, какъвто аз нямам. Преди да замина за Америка, гледах много идеалистично, но майка ми, която е оперна певица, ме беше предупредила, че музиката и музикалният бизнес са две абсолютно различни неща. Тя ме усети и в момента, в който бях напът да се откажа от концертна дейност, ме посъветва: „Защо не направиш нещо за себе си? Толкова години ми говориш за танго, танго, танго, танго...“ Тогава се обадих на аржентинския учител. И тангото възвърна любовта ми към това, което правя, и вярата ми, и вдъхновението.