Луиза Славкова е политолог и автор на учебници. Едно от първите неща, които ще ви попита, когато се запознаете, е дали сте ходили в Белене. През 2013 г. основава Фондация „Софийска платформа“, която работи за гражданско образование и осмисляне на комунистическото минало в България. Чрез проектите на „Софийска платформа“, сред които и Belene.camp, реализиран с подкрепата на Фондация „Америка за България“, Луиза Славкова показва, че разбирането на миналото е ключово за активно гражданско участие днес. 

Паметта е може би най-тихата форма на съпротива. Днес, когато миналото все по-често се пренаписва според нуждите на настоящето, дигиталните разкази от първо лице ни връщат към човешкото в историята – към автентичните гласове и спомени на хората. Затова има проекти като Belene.camp, които пазят тези гласове живи и напомнят, че свободата не е даденост, а избор, който правим всеки ден.

През 2023 г. стартирахте „Истории от Белене“. Как резонира тази инициатива? 

Започнахме „Истории от Белене“ от тревога: времето минаваше, а „Белене“ все още не се превръщаше в официален мемориал и музей. Последните оцелели си отиваха и ние възприехме за мисия да запечатаме историите им, за да стигнат до младите на техния език, чрез новите технологии. За две години не просто записахме нови свидетелства. Разказахме ги пред стотици хиляди хора в България и извън нея, а паралелно с това работихме последователно с институциите. Историите на оцелелите станаха ядро на работата ни и дадоха форма на няколко изложби. Пътуващата изложба „Белене – смели истории от първо лице“ открихме в Музея на жертвите на комунизма във Вашингтон миналата година. За три дни през нея минаха стотици посетители.

В малка „кабинка“ хората влизаха в диалог с оцелял, пространството напомняше беленския остров Персин. В София ще открием изложбата на 6 ноември в НБУ (фоайе, корпус 2). „Глад“ пък е изложба, която в момента гостува в Националния военноисторически музей. Използваме лагерните разкази като метафора за глада за истина и автентичност. „Fake for Real“ в Националната галерия е изложба за фалшификациите в историята; личните свидетелства показват защо имаме нужда от автентичен разказ от първо лице. Тук трябва да включа и експозицията на Обект 2 в самия лагер – в останките от сградите, чрез реплики на предмети разказваме често абсурдните причини за арест и въдворяване.

Пътуващата изложба е начин разказът да излезе извън пределите на България и да зазвучи като предупреждение за цялото човечество…  

Така е, а проектът ни получи и международно признание – включително от комисаря за жертвите на комунизма в Германия (SED-Opferbeauftragte) към Бундестага.

Ние оставаме преди всичко образователна организация. Диалогът с „говорещите“ свидетелства в сайта www.belene.camp е ключов ресурс в обученията ни за учители и директно в час. Платформата belene.camp е посетена над 200 000 пъти за последните две години и половина. Благодарение на нея интересът към посещения на място нарасна значително.
С МОН включихме лагера „Белене“ като образователна дестинация – всеки учител може да кандидатства и да организира посещение с клас. Това е част от по-голямата ни цел: да подпомогнем институциите, за да може „Белене“  да се превърне в място на памет и учене. 

Колкото повече се знае за „Белене“, толкова повече расте интересът. Тази година за пети път организирахме посещение на дипломати – силен знак, че темата е ключова за разбирането на пътя на България в настоящето. 

Работите за това Белене да получи статут на паметник на културата. Какво ще означава това за историческата памет и бъдещето?

В Белене през годините не е липсвала гражданска активност, но държавата отсъстваше. Статутът на лагера е сложен – на територията се преплитат правомощията на няколко институции: Министерството на правосъдието, защото там все още има действащ затвор; Министерството на околната среда и водите; Министерството на културата.

Благодарни сме, че днес на ключови позиции има хора, които разбират колко неотложно е лагерът да получи статут на културна ценност. „Белене“ е най-големият и най-дълго просъществувал лагер в България. Очакваме статутът му на недвижима културна ценност до края на годината. Оттам нататък държавата поема ангажимент – да съхранява, поддържа и постепенно да развива мястото: да се издирят и разкрият артефакти, да се проведат археологически проучвания, да се създаде експозиционна, изследователска и образователна дейност.

Гражданското общество трябва да продължи да бъде силен партньор, защото, смея да твърдя, има повече експертиза от държавата по отношение на лагера „Белене“, но ангажиментът и финансовата и институционална подкрепа трябва да дойдат от нея.