Вечеря на свещи с Георги Бърдаров
За истинските истории, които се превръщат в романи
Станислава Айви 10 November 2025
А какъв е вкусът на твоето детство?
Споменът ми е много мил и свързан, разбира се, с майка ми. Тя си отиде от рак през 2005-а, твърде млада, само на 55 години. Готвеше много хубаво, но все загаряше по някоя манджа. Моят спомен е на вкусно-загоряло, много е хубаво.
Разбрах, че си и любител на уискито!
Уискито си стана моето питие. В студентските години беше недостижимо и после започнах да оценявам вкуса му. Забелязал съм по себе си, че ми е добре с едно голямо вечер, после може и още едно малко и това е. Отпуска ме и ми развихря фантазията.

Ти си и единственият писател-издател, а сега имате и още по-луди идеи с MUSAGENA?
Да! Имаме проект за пиеса по „Аз още броя дните“, която ще се играе на български и на немски. Ще бъдем във Виена през ноември, а след това и в Германия с немски актьори и режисьор. Много се надяваме така да дадем още видимост на книгата и да стигнем до дистрибутори. Когато излезе „Absolvo te“, намерихме издателство в Германия, което беше семеен бизнес и жената е българка – Маргарита Щайн. Тя ни подаде ръка тогава за немския пазар. Както ми каза наскоро моят ментор: „Признах те в момента, в който написа книга за Холокоста и реши да я продаваш на германците! Няма такава наглост“. А то така се случи, направихме няколко турнета там, независимо че бях световно неизвестен за германците! Създадохме страхотни приятелства, така направихме и представяне с режисьора Фатих Акин.
А какъв ти е режимът на писане?
Аз пиша само в заведения, и то две конкретни. Обожавам Хемингуей, който е правел това, но се оказа, че и за мен работи. Слушам разговорите около мен на непознатите хора и някак си се успокоявам, че светът си е на мястото. Да си писател звучи много романтично, но всъщност е къртовски труд.

И зверска дисциплина!
Така е, без нея не става. Сега както имах толкова ангажименти, роди се и Анастасия, добре че съпругата ми толкова ми помага, не мога да чакам да дойде вдъхновение. Сядам и пиша, нямам избор.
На финала не устояваме и намираме място и за вкусния десерт, а аз нямам търпение да седна да напиша всички тези истории.

