А „чудото на Маракана“ е история от 1950 година, от четвъртото Световно първенство по футбол, което е в Бразилия. След Втората световна война е, бразилците хвърлят огромни усилия да го направят много пищно и успяват. Идеята е Бразилия да стане шампион. Последният мач е срещу Уругвай, като Бразилия бие дори при равен, тъй като имат две победи преди това. Букмейкърите взимат залози само за победа на Бразилия, а един вестник дори пуска статия, че са шампиони, шест часа преди мача.

На стадиона има двеста хиляди бразилци и треньорът на Уругвай събира отбора в съблекалнята, слага купчината вестници с това заглавие пред тях и казва: „Те че ще ни бият, ще ни бият, но може ли така да се подиграват с нас?“. Капитанът на отбора отива и се изпикава върху вестниците и казва: „Ще умрем, но ще защитим честта на Уругвай!“. Преди началото кметът поздравява бразилците за победата им, която още не е факт. Мачът започва...

И бразилците падат!

Падат! Това е историята, която винаги ме е водила в живота. Щом Уругвай може, и аз мога!

А искал ли си да станеш футболист?

Цялото ми детство беше футбол, не исках нищо друго да правя. Тренирах, бях вратар и когато бях в началото на 11-и клас, се надявах да карам казарма със спортен режим. Но ми казаха, че ще ме изпратят в Гоце Делчев, и казармата много ме плашеше. Единственото спасение беше да стана студент и така животът ми се промени на 180 градуса!

За основно ястие Георги Бърдаров се спира на пилешко бонфиле със смръчкула и сос „жълто вино“, а аз обичам да пробвам свински ребра на различни места. Тук те са с домашно приготвена барбекю глазура и се топят в устата, споделят ми, че са голям техен специалитет. Потвърждавам го.  

Много истории се предават и чрез храна – имаш ли такава, която те е вдъхновила?

Аз съм и лаком, и кулинар, обичам и да готвя. 

Ти ли готвиш вкъщи?

Сега повече жена ми, но аз правя имамбаялдъ, имам и любима рецепта от баба ми. Но една история от последните седмици е свързана с моя приятел Калоян, той ми е асистент в университета и беше на екскурзия с жена си в Исландия. Донесе ми подарък – ястието „хакарл“. Когато бях сценарист в „Стани богат“, бях писал въпрос за това – представлява месо от акула, което се заравя първо в почвата да престои, след това се суши и наистина смърди ужасяващо. Той ми донесе две кутии, отидохме на гости в Златоград и аз занесох тези кутии подарък. Преди да ги отворя, разказах какво е това, всички бяха категорични:  „Естествено, че ще опитаме“. После и за ловене на риба не го искаха. В крайна сметка го дадох на кучето ни Ара и жена ми се притесни, че е болна, тъй като дъхът ѝ миришеше много лошо. 

Как се запознахте с твоята съпруга Тони?

Малко е класика в жанра – беше ми студентка, но докато ми беше студентка, нямахме нищо общо. След това тя ми беше писала за Коледа и така започнахме да си пращаме съобщения, което продължи три месеца. После бяхме на първа среща, след която я изпратих и тя ми казва: „Доцент Бърдаров, всички мои колежки бяха влюбени във вас“,  аз отговарям: „Не, не, аз просто си върша работата и много я обичам“, а тя: „Не сте ли забелязали как ви гледат?“, и аз пак: „Глупости, така ти се е сторило“, а тя се усмихна: „Ама доцент Бърдаров, много сте задръстен!“. 

Колко време сте вече заедно?

Осем години.