Как „Опералия“ се адаптира към променящия се свят на операта – със социалните мрежи, стрийминга и отвъд традиционната сцена?

Технологиите ни позволяват неща, които доскоро звучаха като научна фантастика. Дебютирах на Арена ди Верона през 1969 г. с „Турандот“ под небето и лунната светлина, точно когато Нийл Армстронг стъпи на Луната. Много съм щастлив от сътрудничеството между „Опералия“ и Medici.tv – наш партньор вече 15 години. Безплатният стрийминг без ограничения дава възможност на световната публика да гледа конкурса, а на младите финалисти – огромна видимост.

Все още ли се включвате лично в подготовката или съветването на финалистите от „Опералия“?

Да, обичам да работя с всеки от тях и съм на разположение, ако поискат съвет. Имаме чудесен екип от музиканти и пианисти през цялото време на конкурса – и след това. „Опералия“ е силна платформа за подкрепа.

Какво изпитвате, когато чуете млад певец, който наистина ви разчувства – радост, носталгия или спокойно знание, че бъдещето е в добри ръце?

Това е огромно емоционално удовлетворение. Не само заради самия глас и интерпретацията, а защото усещам облекчение, че операта има бъдеще.

Как виждате бъдещето на операта и как „Опералия“ помага за изграждането му?

Операта е вечна. Тя е извън времето. „Опералия“ ще продължи да открива и насърчава нови таланти, да им дава сцена пред изключително жури с надеждата, че ще изградят дълга и успешна кариера в обичания свят на операта.

Ако можехте да се върнете назад във времето и да изживеете отново един момент или период – не за да го промените, а просто за да го почувствате отново – кой би бил той? Коя роля, на коя сцена, в кой град, или тишината след коя последна ария искате да усетите пак? Или нещо по-лично – нещо, което сърцето ви помни?

Ще предпочета да не конкретизирам. Избирам да се върна при нещо, което само моето сърце помни – и ще помни завинаги.