Каква е разликата между възприятието на класическата музика у нас и в чужбина?

Има един страх от големите театри – с плюшените завеси и позлатените столове. Затова хората търсят алтернативи – по-модерни пространства. Често чувам: „Операта не е за стадион.“ Ами Павароти направи повече за операта от всеки друг. Той вкара класиката – Верди, Пучини – в домовете на хората редом до Браян Адамс, Дзукеро… Гениално.

Имате ли идоли, извън класиката?

Фреди Меркюри! Може би най-любимият ми певец изобщо. За мен той е еманация на човешкия глас – пълен контрол, техника, емоция, артистичност. Жалко, че си отиде толкова рано, Queen не са същите без него. Брайън Мей и Роджър Тейлър са велики музиканти, но Фреди е този, който ги направи Queen. Преди него те бяха просто Smile.

Как стигнахте до Кралската академия в Лондон?

След като завърших музикалното училище във Варна първият ми вариант беше „Джулиард скуул” в Ню Йорк. Кандидатстването е брутално, праща се запис, от тях отсяват и накрая канят 20-30 човека, не повече, които да се представят на изпит на живо. Ами поканиха ме. Отидох, бях приета. Но се оказа, че Ню Йорк не е моят град. Романтик съм по душа, а и домошар, обичам си страната, семейството, стария континент, културата. В Ню Йорк се чувствам като комар, който върви по едни улици, които дори нямат име, а само номер. Но няма случайни неща. На връщане от Ню Йорк нямаше директни полети до България. Кацнах в Лондон и там имах цял ден на разположение – 12 часа. Навъртях много километри за това време, видях Британския музей, парламента, Биг Бен. Напълни ми се сърцето, казах си „Това е моят град, трябва да уча тук”. Съответно веднага проверих професорите, които преподават там и видях, че в Кралската академия по музика има представител на руската школа, в която съм възпитана от ранна възраст – професор Татяна Саркисова, именит ученик на легендарния Дмитри Башкиров. И тук отново пратих запис, поканиха ме, имах няколко изпита, получих пълна стипендия, за да уча при тях. Звучи като сценарий на филм, нали?

Какво научихте от 13-те години в Англия?

Че няма нищо лошо в това да имаш здравословно самочувствие. В България думата „его“ често се свързва с нещо отрицателно. А всъщност е напълно нормално да се зарадваш на успеха си. Да си кажеш: „Да, получи се.“ Това не е високомерие – това е уважение към собствения труд. Имаме още какво да учим в тази посока.

Каква музика чувате, когато се завърнете в България?

Родопската песен, гайдата... Нашият фолклор е в мен, във вените ми. Когато чуя гайда – настръхвам и започвам да плача. Това не е просто музика – това е дълбока сетивност, памет, ген. Най-древната култура по тези земи, най-старото злато – те не са случайни. Родопите, например, са моето място. Там усещам, че съм у дома. И дори когато живеех в Англия, се връщах при всяка възможност. Въпреки че съм британски поданик, душата ми е тук. Нашят фолклор оцелява въпреки всичко. Понякога не го осъзнаваме, защото сме вътре в нея. Но когато се откъснеш и я чуеш отстрани, разбираш колко гениална е всъщност. В моите пиеси може да се усети и влиянието на българския фолклор, и на келтските мотиви. Но не буквално – те просто се раждат в мен. Това не е етно музика, не е класика, не е филмова музика. Това е жив организъм.

Какво е да бъдеш музикант днес? Имало ли е момент, в който да си кажете „Стига с тази музика!”

Трудно е, когато правиш некомерсиално изкуство. Не защото не си добър, а защото нямаш сцена. Масовата култура често е доминирана от „трапезна“ музика – нискокачествена, поп-фолк, дори понякога извън границите на добрия вкус. А истинските музиканти, които имат школа и талант, понякога са принудени да правят компромиси, за да оцелеят. И аз съм си казвала „Стига с тази музика”, но вярвам във философията на Хераклит, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Музиката е избрала мен. Ако я пусна, ще бъда друг човек. Може и да не съм нещастна, но няма да бъда същата. Не се сравнявам с другите. Сравнявам се със себе си. Искам днес да съм най-добрата си версия, а утре – малко по-добра. Това не е его. Това е стремеж към напредък. Ако знаеш, че днес си дал най-доброто, можеш да спиш спокойно.