И се появи Ива!
Нека бъде светлина! (Смеем се.) Тя не се появи като гръм от ясно небе. Не мога да ти разкажа някаква жестоко романтична история, защото ние на практика се познавахме от преди това – бяхме колеги в „Шоуто на Николаос Цитиридис“. Тя си имаше гадже, аз си имах гадже. Разбира се, видях я, че е висока, красива, руса жена, но само толкова. Пътищата ни се разделиха и аз отидох в „На кафе“.
Една наша бивша колежка беше предложила да се съберем тримата и да си припомним доброто старо време. Разбрах, че Ива вече е без приятел, и без да влагам очаквания, просто реших, че какво толкова, ако се поцелуваме малко. И така стана. Но аз винаги съм искал да се влюбя, не да приключа нещата със секс за една нощ. Заради възпитанието ми или не знам за какво, но съм си търсил винаги половинката. На по-нататъшен етап исках да видя дали с Ива ще си допаднем.
И всичко се случваше толкова естествено и леко, Ива не задейства нито една мина, която в предишни връзки някъде в някакъв момент е избухвала – дали ще бъде първи секс, или неловък разговор след първи секс, или последващо звънене след първи секс, или въпросите какви сме си, запознанство с родителите ми, запознанство със сина ми. А и аз съм себе си, не се правя на нищо по-различно.
Наричам Ива мехлем. Иначе с нея имаме много различна енергия. Аз например съм състезателен, по-припрян, по-бърз, като пърхащо колибри. Ива е като река. Както често е в живота, в някои ситуации си и пречим. Аз съм по-кибритлия и често изявявам недоволство. Но е толкова хубаво да си отбор с някого, да знаеш, че когато се е случило нещо деликатно и се прибереш, няма да кършиш пръсти и да се чудиш как да го кажеш. Ива подхожда от позицията на твой спътник. Аз мога да бъда много тегав, да потъвам в настроения, да се обсебвам от негативни мисли. Тя не приема нещата лично, а има чувство за заедност. Но освен да имате сетивата да виждате и да сте благодарни на взаимността си, трябва да имате и химия помежду си – нещо, което не можеш да създадеш и да изградиш.
За финал избираме Мини Павлова с малиново кули за Жоро и поширана круша с крембъл ванилия за мен и се опитваме да погледнем в бъдещето.
Мислиш ли за общи професионални проекти с Ива? Или личният ти брандинг все още има нужда от изграждане, за да мислиш за нещо свое?
Тук ме питаш за болното ми място, защото аз често живея с криза на смисъла за нещата, които правя. И хем знам, че не трябва да съм много суров, защото се грижа за себе си, за семейството си, виждам, че има интерес към мен за реклами. Ако аз съм един бранд, той става все по-успешен. Това го виждам. Но някак си ми се иска да има нещо, за което нямам никакво колебание, че това съм го направил просто защото то е хубаво, други хора ще се гмуркат в него и ще излизат по-обогатени и по-спокойни, по-усмихнати или щастливи.
Това не мога да кажа със сигурност, че съм го постигнал. Естествено, и аз душа нося – минавала ми е идеята за подкаст. Като естествено продължение на работата ми в панела, да си говоря с някого по-напоително, да влизаме в темата дълбоко и да оставаме дълго, защото знаеш, че телевизията не ти позволява това. Колкото и глупаво да звучи, не мога да намеря свободно време. Защото това изисква емоционален и времеви ресурс, трябва да отнема газта от друго място. Две деца, работа в телевизията, социални мрежи…
Знам в какво ме бива и в какво не, и съм доволен. Колкото и странно да звучи, разчитам на Вселената. Осъзнавам, че всеки следващ работен контакт е свързан с предишен. Лукс е да си слушаш интуицията. А това да умееш да казваш НЕ е много важно. Обичам да хващам момента и когато виждам, че нещо работи за мен – да натисна. Мисля, че имам сетивата за това.
