Как Гала те промени?
Самият факт, че осмислям думите си сега, означава, че ми се иска да кажа нещо наистина хубаво. Защото аз го мисля, но не искам да прозвучи клиширано. Ти с колко хора помниш буквално първите 10 секунди от запознанството ви? Но дотолкова, че да можеш да ги визуализираш в подробности. Защото аз почти с никого.
А с Гала го помня не защото е Гала, а защото може би просто така се случи, че когато отидох на въпросния кастинг, бях много фокусиран в представянето ми. Бях пропуснал някак, че моментът на запознанството ми с Гала е важен. Както си стоя в коридора на телевизията, отвориха се вратите на асансьора, излезе една руса мацка със светли дънки, с ръце в джобовете, усмихнато ми подаде ръка и ми каза: „Здрасти, Жорка!“. И това беше толкова естествено, сякаш цял живот я познавам. С времето видях, че тази естественост се задържа и пред, и зад камера, и тя е комбинирана с много професионализъм, отдаденост… Това няма как да не те вдъхновява. И да ме смирява.
Понякога сутрин много ми се спи и никак не ми се говори, но тази жена го прави толкова дълго време и води цялото предаване, върши много работа. И въпреки трудните моменти, светнат ли камерите, зрителите и ние не го разбираме това, а виждаме един човек, който прави деня ти по-лек и говори с усмивка за нещата. И виждайки го, си казваш: искам и аз така. Гала е като летва, към която се стремиш. Много си я обичам. Не ме интересува, че хората ще си кажат, че това се очаква да кажа. Просто това е истината!
Как ти се отразява ролята ти на панелист?
Накара ме по-внимателно да подбирам словото си, не да съм спънат или страхлив. Но когато кажа нещо, да знам, че то тежи, защото се гледа от много хора, част от тях са деца, някои от които доста ме харесват и това, което казвам, те приемат за чиста монета. Опитвам се думите ми да не са самоцелни. Опитвам се да разсъждавам какво мога да кажа така, че да не е вредно. Не искам да съм поредният човек по телевизията, който плямпа просто защото му е дадена тази възможност. Може би защото аз имам деца и средата за мен е среда и за тях – виждаме едно и също, което може да ги нарани. Опитвам се с моите малки крачки да направя тази среда по-добра.
Даже се засили тази осъзнатост. Ми аз допреди 5-6 години си признавам, че съм си позволявал по-дебелашки шеги, знаейки, разбира се, че не съм кофти човек, а това е просто хумор. В първата си книга, която признавам, че до известна степен вече не харесвам, имам това право и така го усещам, не бих написал същите тези неща.
Как реши да я напишеш първата книга „Произход на видовете“? Каза ли си „Време е да я напиша“?
Гери Турийска, моят издател, каза „Време е!“. Аз понякога имам нужда някой да ме бута в този живот. Случи се много бързо. Не съм се стремял към това. Тя ми го предложи и аз го направих. Колкото и да има незрели шеги към днешна дата от моя гледна точка в тази книга, все пак тя има своята стойност.
А втората книга „И заживели обидено“?
За втората книга имаше много натрупване. Аз вече бях набрал популярност в предаването. Беше се появил вече по-зрелият и по-чоплещият истината Георги. И съответно в нея има два по-сериозни разказа, в които покрай хумора се опитвам да кажа нещо по-сериозно. Поне така смятам. Там „бременността“ беше желана от всички, беше чакана и смея да твърдя, че се роди едно хубаво дете, което добре се поразходи.
А трета книга?
От четири години не съм издавал книга. Всички казват, че е време за трета. Аз не го усещам на този етап. Нали си говорехме с теб, че съм в постоянно чудене имат ли смисъл нещата, които правя. Прекалено много шум има сега – всички издават книги, всички правят подкасти, говорят се хиляди неща, прекалено голям шум. Трудно ти е да се отделиш и да кажеш: абе, аз това, което имам да кажа, е по-различно и по-добро. Засега не мога да надмогна тези си съмнения. Иначе е най-лесно да събера едни разкази в книга и колкото и нескромно да звучи, тя и ще се продаде добре. И какво от това!?
