Популярността вкарва ли те в капана на някакви очаквания на другите към теб, на които трябва да отговориш?
Ако означава да отговарям на очаквания от типа, когато се разхождам по улиците и някой ме спре, а аз, потънал в някакви тежки мисли, трябва да му отделя внимание – да. Може би защото съм отраснал в обикновено семейство, без изобилие в ежедневието, и сега покрай моята популярност получавам определени възможности…

Това явно е отговорността ти към успеха. 
Хубаво го каза. Аз успявам, но искам да изпипам нещата, а не просто да взема едни пари. Ако не харесам нещо, не мога да предам посланието в социалните мрежи. Научих се да отказвам предложения и да живея с лекотата на това. Защото това също е лукс. Да мога да си пазя моето психическо здраве. Времето с близките ми понякога струва повече от това, което ми предлагат. Спрях да се обвинявам, че отказвам. 

Поднасят ни Опушен тартар от риба тон с авокадо – повдигането на прозрачния купол над чинията освобождава финото и деликатно ухание. Наслаждаваме му се и още преди да сме го вкусили, питам:  

Спохождала ли те е мисълта да емигрираш?
Никога. Поне не на този етап. Толкова си обичам децата, че не си представям да съм далеч от тях. Освен това с моята професия съм силно свързан с българския език. Обичам си и работата в телевизията и се надявам тя да продължи. Тук си тежа по някакъв начин на мястото, знам кой съм. Дълго време живеех с някакъв страх какво ще правя, забавен ли съм, сериозни неща ли да пиша, редактор ли съм, водещ ли съм… Но напоследък сам си поразчистих едно къл-бо, в което усещам, че вирея добре. Най-накрая ми се случи и не искам да го пускам.

Имаш ли стереотипи, на които подсъзнателно си се опитвал да отговаряш?
Според моята терапевтка аз съм ригиден тип – тоест функционирам в някакви рамки, които съм си наложил. Имам нужда да правя нещата по точно определен ред и когато бъде нарушен, започвам да се бунтувам. Не знам дали е от средата, или от малкото населено място, в което съм израснал. Имам много ситуации, които могат да ме извадят от обувките – трудно ми е да се адаптирам, ако се промени някакъв план. В това отношение сме много различни с Ива. Тя е абсолютна „вода“ и умее да заеме формата на съда, в който я поставиш, ей така… (Щраква с пръсти). Не е слабохарактерен човек, просто умее да се увлича в енергията на хората и ѝ е интересно в какво приключение ще я забъркат. Опитва се да ми го предаде това и лека-полека успява. Разбира се, няма как изцяло. Пак от терапевтката си знам: ако аз съм ябълка, не мога да стана круша, но мога да стана здрава ябъл-
ка. Тоест може някаква работа да бъде свършена по мен. Приел съм обаче, че няма как да стана коренно различен човек.