Често пъти носителите на тези значими спомени са някои специални за личната история на човека предмети… Придружават ли ви във Вашите пътувания такива предмети?  

Да, нося със себе си някои скъпи за мен произведения на изкуството, мои книги и предмети, които ми създават чувството за свързаност със семейството. Тези неща  ме приземяват. Те са като котва. Но в същото време прегръщам новата среда напълно. Това е начин да остана свързана с корените си, докато се потапям в културата на мястото, в което живея в момента.

Четете романа „Времеубежище“ на Георги Господинов на немски. Защо точно на немски, при положение че романът е преведен на албански, а пък английският му превод спечели наградата „Букър“?

Избрах немски, защото ми позволи да изпитам нюансите на превода, докато практикувам език, на който много се възхищавам.

Какви са първоначалните Ви впечатления за книгата?

Романът е задълбочена медитация върху паметта и времето, изследвайки как се ориентираме в миналото, докато търсим смисъл в настоящето. Това е универсална история, която резонира дълбоко.

Имате ли вече наблюдения как албанците и българите преживяват миналото си? Може ли едните да помогнат на другите в това отношение?

И двете нации носят тежестта на сложни истории и имат уникални начини да се свържат с миналото си. Албанците често акцентират върху гъвкавостта и преодоляването на бедите, докато българите наблягат на приемствеността и традицията. Като споделяме опит и участваме в диалог, можем да си помогнем взаимно да намерим начини да почитаме миналото, като същевременно изграждаме гледащо напред бъдеще.

Въпросът за миналото е свързан с въпроса за паметта и носталгията. Какво кара Вас самата да изпитвате носталгия?

Морето, музиката, ароматът на прясно приготвена риба.