Каква по-хубава причина за едно запознанство от изкуството. Именно изкуството, и по-точно проектът на Златин Орлов „Колони на приятелството“ пресече пътищата ни с Нейно Превъзходителство Инид Мило, посланик на Албания в България, за да усетя в разговора с нея изкуството на баланса между средиземноморската чувствителност и дипломатичната сдържаност и премереност.

Снимаме Нейно Превъзходителство Инид Мило за списание EVA сред чаровната и пропита с джаз атмосфера на Ж Jazz Room. Избрахме това място, защото вече знаех, че джазът е верен спътник на госпожа Мило. Съвсем скоро е започнала втората година от нейната посланическа мисия в България. Така че вече до известна степен е опознала новото място, на което я е довела дипломатическата ѝ кариера.

Говори с въодушевление за артистичната атмосфера на София, както и за това, че хората тук много обичат и се вълнуват от изкуство. Интересно е да го чуеш от човек, който е живял и във Виена, и в Женева (като първи секретар в постоянната мисия на Албания в ООН), и в Берлин (като политически съветник в Албанската постоянна делегация в НАТО и съветник в Албанското посолство). Разказва с възторг за Родопите и Гела. Пловдив и Несебър са сред любимите ѝ места. И през цялото време усещам този не зная дали вроден, или с годините възпитан баланс между дипломата и южняшката естествена топлина и спонтанност. Самата тя казва колко е важно това да запазваш своята автентичност и свобода, влизайки в различните роли, които ти налага животът. Говори италиански, немски, гръцки и английски.

Обича да търси корените на нещата, включително етимологията на думи и имена. Не мога да не попитам нейното име Инид откъде е дошло. Оказва се, че го е избрал баща ѝ – също политик, вдъхновен от името на една от героините от романа на Гор Видал „Вашингтон, окръг Колумбия“. Веднага забелязвам суперелегантните червени обувки с изящен ток, с които Инид Мило е заменила, идвайки на снимките, по-деловия черен модел на Michel Kors от първата ни среща в посолството. Запозна ни Златин Орлов, художник и скулптор. Поводът беше неговият проект „Колони на приятелството“, чиято идея е да остави във времето траен знак на желанието за устойчиви връзки между народи и култури. 9-метровите екстериорни скулптури от масивен камък с гравирани изображения на приятелски стиснати ръце и двуезичен надпис ще бъдат подарени първо на балкански държави и на държави, намиращи се в близост до Балканите. Ставайки част от градската среда, колоните – едновременно древен и модерен символ, ще напомнят за ценността, без която „прекрасният нов свят“ би бил само една антиутопия, както прогнозира Олдъс Хъксли.
Първата столица, в която ще бъде поставена Колона на приятелството, ще е Тирана. А по думите на г-жа Мило Тирана днес е град, кипящ от енергия и промени.      

Г-жо Мило, имало ли е други жени посланици на Албания в София преди Вас? Какво е чувството да си жена посланик на Албания?

Доколкото ми е известно, аз съм втората жена посланик на Албания в София.  Това е привилегия, която носи голяма отговорност. Да си жена в дипломацията е едновременно овластяващо и смиряващо, тъй като отразява напредъка, който Албания е постигнала в насърчаването на равенството между половете. Надявам се работата ми да вдъхнови други жени да видят дипломацията като смислен и имащ силата да въздейства кариерен път.

Вероятно вече имате наблюдения по какво си приличат и по какво се различават албанките и българките?

По-скоро си приличат. И албанските, и българските жени притежават чувство за гъвкавост, сила и преданост към семейството. Ценят традициите и играят централна роля в своите общности. Прегръщат традицията, докато уверено стъпват в модерни роли в обществото. Или кратко казано – въплъщават баланс между традиция и прогрес, който е дълбоко вдъхновяващ.

Ако трябва да се опишете с три думи, кои биха били те?

Дипломатична, емпатична, решителна.

Как избрахте своя професионален път и дипломатическата кариера? Беше ли това детска мечта, или обрат на съдбата?

Кариерата ми в дипломацията не беше детска мечта, а по-скоро идея, която се разви с времето. Винаги съм била запалена по опознаването на други култури и дипломацията ми се стори естествен път. В много отношения това беше комбинация от съзнателен избор и щастливи възможности.

Кой е Вашият учител по дипломация?

Ако трябва да посоча един постоянен учител, това ще бъде баща ми, като наставник и родител, както и в професионалното си качество на политик и бивш външен министър на Албания.  
На второ място – самият живот, ежедневните взаимодействия, които непрекъснато ни учат на търпение, адаптивност и важността на това да изслушваш.

Къде се чувствате у дома си? В Тирана? Или съумявате да постигнете това усещане на всяко място, където живеете в момента?

Домът е мястото, където мога да усетя принадлежност и свързаност. Тирана винаги ще бъде моята емоционална и културна опора, но се научих да правя така, че навсякъде, където работя, да се чувствам у дома си, като изграждам взаимоотношения, ценя местните култури и се обграждам със значими спомени.