Назад в миналото много пъти съм се питал: „Защо дори най-тривиални неща провокират в мен силни усещания, чувства и асоциации?“, „Защо не мога просто да „не го мисля“ и „да не го усещам“?“, „Защо често нервната ми система е претоварена от емоции?“

С годините работа върху себе си и задълбочаване в психологията научих кои са практиките, упражненията и подходите за заземяване и овладяване на тази чувствителност, но дълбоко в мен нещо все още не беше наместено. Живеех с усещане, че не съм доволен от себе си. Водех борба със себе си. Исках да премахна голяма част от мен. Част, която всъщност не можеше да се махне, а единствено да се разбере, обгрижи и насочи. Тогава започнах да проумявам по-добре своята природа и осъзнах, че спадам към категорията на свръхчувствителните хора.

КАКВО Е ДА СИ СВРЪХЧУВСТВИТЕЛЕН ЧОВЕК?

Да бъдеш свръхчувствителен не е слабост. Това е начин, по който преживяваш света – по-интензивно, дълбоко и фино. Свръхчувствителният човек усеща чуждите емоции, още преди другите да ги изразят. Проявява повишена емпатия – способността да се настрои към другия като антена. Това е дар, който, когато няма граници, често се превръща в бреме. 
Свръхчувствителният човек преживява сензорна претовареност – той има нужда от тишина, време, пространство, цялостно презареждане и възстановяване на енергията. Изтощава се от шум, светлина, хаос, претъпкани пространства и твърде много социални взаимодействия.

Освен това има богато въображение. Мисли в картини, чувства истории. Създава светове, но и понякога потъва в тях – в тревожни сценарии, в страховити възможности, в измислени ситуации, които истински го нараняват.

Той има силна вътрешна съвест и морал – и страда, когато нещо е несправедливо и нечестно. Това често води до перфекционизъм и самоосъждане.

Свръхчувствителният човек усеща уязвимостта на живота, болката от преходността, страха от загуба – но и великата красота, разкриваща се дори в обикновените дни.

Трудно понася несигурност. Проявява ниска толерантност към неизвестното – има огромна нужда от яснота, сигурност, план. Тази характеристика често стои в корена на тревожността, но когато бъде посрещната с разбиране, може да се превърне в компас към вътрешна стабилност.

Има духовна чувствителност, копнеж за смисъл, за хармония, за нещо по-голямо от злободневието.

ЗАЩО СМЕ СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНИ?

Множество изследвания разглеждат причините за свръхчувствителността като генетични, но и невробиологични, както и влияние на средата. Разбира се, към тях можем да добавим и информационния шум, социален натиск, различни травматични и дестабилизиращи събития.