Значителна компонента за свръхчувствителността е генетиката. Изследвания показват, че мозъците на свръхчувствителните хора обработват информацията по различен начин, особено емоционални стимули. Допълнително, изследвания на мозъчната активност в покой показват, че свръхчувствителните хора имат по-силна свързаност в мозъчните центрове, отговарящи за паметта и висшите когнитивни процеси.

Въпреки генетичните и невробиологичните основи средата играе ключова роля в проявлението на свръхчувствителността. Изследвания показват, че около 47% от вариациите ѝ се обясняват с генетични фактори, докато останалите 53% се дължат на житейски преживявания. Това означава, че подкрепящата или неблагоприятна среда може значително да повлияе на това как се проявява свръхчувствителността в живота на индивида.

„Благодарни“ сме и на многобройните съвременни фактори, които обострят свръхчувствителността или в някои случаи я предизвикват. Сред тях са сетивното претоварване (шум, ярки светлини, тълпи, мултитаскинг, работни процеси, гледане на екрани), което натоварва нервната система.

Към това добавяме и информационното претоварване (новини, известия, реклами, мнения в социалните мрежи). Мозъкът на свръхчувствителния човек, който обработва информацията по-дълбоко, няма време за почивка и възстановяване.

Социалният натиск за „нормалност“ и продуктивност е също важна причина за свръхчувствителност – обществото рядко цени нуждата от време и пространство. Често средата е неразбираща и неприемаща. За чувствителните хора дори малки сътресения могат да оставят дълбок емоционален отпечатък. Когато преживяванията не се интегрират, те остават „живи“ в тялото.