СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ И НАЧИН НА ЖИВОТ

В практиката си срещам някои най-чести проблеми на свръхчувствителните хора. 

ПОСТОЯННА ТРЕВОЖНОСТ И НАПРЕЖЕНИЕ – когато възприемаш всичко по-силно, и тялото, и умът са в състояние на постоянна готовност за реакция. Дори без реална заплаха нервната система се претоварва от твърде много стимули, мисли и чувства. Тревожността често се превръща в неясен, но постоянно присъстващ фон.

ЧУВСТВО НА ВИНА И ПРЕКОМЕРНА ОТГОВОРНОСТ – свръхчувствителните хора често поемат отговорност за емоциите на другите: „Дали не казах нещо нередно?“, „Може би трябваше да направя повече…“ Тази внимателност може да е много ценна, но без граници се превръща в бреме.

ПРЕТОВАРВАНЕ И ПРЕГАРЯНЕ – дори и без обективна причина свръхчувствителните хора лесно се изтощават – от стимули, напрежение, срещи, промени. Това води до депресивност, загуба на радостта, усещане за празнота.

СИЛНА РЕАКТИВНОСТ КЪМ КРИТИКА – заради дълбоката нужда от свързаност и приемане критиката се преживява не като обратна връзка, а като отхвърляне. Това води до затваряне, самокритика и страх от изява и изразяване.

ТРУДНОСТ С ПОСТАВЯНЕТО НА ГРАНИЦИ – свръхчувствителните хора често се притесняват да разочароват, да наранят или да изглеждат студени. Това води до: приемане на твърде много ангажименти, пренебрегване на собствените нужди, натрупване на гняв.

СКРЪБ БЕЗ ЯСНА ПРИЧИНА – много свръхчувствителни хора изпитват фина, хронична тъга, сякаш са настроени на определена минорна честота. Това често не е клинична депресия, а по-скоро чувствителност към страданието по света, болка от липсата на смисъл или свързаност, екзистенциално усещане за преходността на нещата.

ПРОБЛЕМИ СЪС СЪНЯ – чести са трудностите със заспиването (умът им не спира), чувствителност към шумове, светлина, движения, кошмари или твърде ярки сънища. Причината често е претоварена нервна система, която не може да се „изключи“.

НИСКО САМОЧУВСТВИЕ И СЪМНЕНИЕ В СЕБЕ СИ – тъй като са различни и често преживяват света по начин, който не се разбира лесно от околните, свръхчувствителните хора често се съмняват в себе си, което води до самоподценяване, затваряне и страх да бъдат автентични.

ТРУДНОСТ В РОМАНТИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ – свръхчувствителните хора лесно се нараняват емоционално; усещат дори мълчаливото напрежение в партньора; толкова се потискат, че губят себе си.

СВРЪХАНАЛИЗИРАНЕ – свръхчувствителните хора често преповтарят ситуации в ума си:  не само искат да разберат по-добре случилото се, но търсят сигурност, дали са направили или казали нещо погрешка. Това може да доведе до безсъние, тревожност, нерешителност.

ТРУДНО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ – дори по отношение на маловажни избори, заради страха от грешка. Това води до пасивност, съмнение, зависимост от чуждо мнение.

Все пак не трябва да забравяме, че всичко това е естествено. Да си свръхчувствителен означава да живееш в света без бронята, която повечето хора носят. Като психолог често срещам хора, които години наред се борят с тревожност, депресивност, изтощение. Пробвали са всичко – от дихателни техники до медикаменти. Но когато си позволят да се вгледат по-дълбоко в себе си, могат да открият изключително ценно осъзнаване: „Аз съм свръхчувствителен човек, а светът често е прекалено груб и непредвидим за начина, по който усещам и преживявам всичко“. След това започва истинската промяна – не отвън навътре, а отвътре навън. Защото когато приемеш себе си, можеш да започнеш да се грижиш за себе си така, както наистина имаш нужда. Вярвам, че устойчивото справяне с тревожността и депресивността при чувствителните хора идва не чрез насилие над себе си, а чрез разбиране, мекота и осъзнато завръщане към своята същност.