Какво имам предвид под ментален товар? Представете си ума като интернет браузър, а всяка една задача и отговорност – като отворен в него таб. При менталния товар имаме десетки отворени табове. Много от хората, с които работя и говорим на тази тема, ми споделят, че имат по 20-30 отворени табове от години. 

Това положение рядко се достига внезапно. Обикновено се трупа постепенно във времето. Човек свиква да живее в режим на постоянна свръхбдителност, а тялото и умът му все повече се изтощават. Процесът е подобен на този в историята за жабата, която, ако бъде пусната в тенджера с вряла вода, изскача веднага. Но ако е сложена в хладка вода и постепенно увеличаваш температурата, тя няма да усети опасността и ще се свари, без да разбере. С менталния товар става същото. В началото е просто още една задача, още едно напрежение, още един ден с малко по-малко сън. С времето обаче, без да усетим, се озоваваме в състояние на тревожност, натрапливи мисли и паник атаки. Тогава често си казваме: „Как се стигна дотук? Уж всичко е наред“. А водата е завирала бавно, докато сме се опитвали да поддържаме същия ритъм.

Как влияе на тялото и ума ни

Менталният товар предизвиква в тялото постоянно напрежение. Човек свиква да препуска трескаво през деня. Ако дълго остане в това състояние, тялото отказва да се отпусне в моменти на пауза и почивка – то е като постоянно опъната струна. Миговете на покой изглеждат „непродуктивни“, „губене на време“, а дори когато успеем да отметнем задача, усещането за удовлетворение трае кратко – следващият „отворен таб“ вече ни чака. Понякога нервната система възприема спокойствието като опасност и когато човек се опитва да се успокои, може да почувства повече напрежение и дискомфорт, просто защото го приема като пускане на контрола и сваляне на гарда. 

На нивото на ума ни менталният товар води до по-слаба концентрация и състояние „мозъчна мъгла“. Когато имаме твърде много задачи и ангажименти, вниманието се разпилява, умът се опитва да не изпусне нещо важно и става твърде трескав. Това изтощава и създава усещане за загуба на контрол и винаги чувстваме, че времето не ни стига. Малки дразнители предизвикват прекомерни реакции и често изпитваме вина, че все не правим достатъчно. Почивката се преживява като мързел, а не като естествена нужда. Когато присъства вината, почти винаги човек изпитва по-силен или по-слаб страх от провал, което още повече засилва опитите за контрол и свръхбдителността. Всичко това води до емоционална притъпеност. Умората, изтощението и постоянният стрес обезчувствяват тялото и ни става все по-трудно да усещаме щастие, удоволствие и дори приятно вълнение.

Напрежението се натрупва и идва момент, в който тревожността се появява сякаш от нищото – натрапливи мисли, паник атаки и постоянно усещане, че нещо лошо ще се случи. Много хора ми споделят: „Ама аз от 10 години съм така, винаги съм в движение“. Или: „Всички други се справят, само аз не мога“. Някои вярват, че са такива по природа – „Аз съм човек, който не може да стои мирно, йога и четене не са за мен“.

Съвременният контекст

Истината е, че в днешно време това е колективен казус – почти всички живеем в това напрежение и забързаност. Преди 50 години ритъмът на живота е бил друг – по-бавен, по-предвидим, с по-малко стимули и избори. Човек е имал ограничен брой роли и задължения – семейството, работата, общността. Днес обаче живеем в постоянен поток от информация, известия, задачи и възможности.

За жалост, повечето удобства правят трудно решението да си дадем почивка. Технологиите и интернет би трябвало да ни освобождават време, но често само увеличават натиска да правим повече, да отговаряме по-бързо, да бъдем винаги достъпни. Работата вече не свършва с края на работния ден – лаптопът и телефонът я носят с нас дори вечер в спалнята. Социалните мрежи поддържат усещането, че трябва да сме винаги информирани и „в крак“ с грижите и проблемите на целия свят.

Така менталният товар се превръща в новата „норма“. Ние вече не живеем в свят, където тишината и покоят са част от ежедневието, а в среда, в която те трябва съзнателно да се извоюват. Именно това е различното спрямо предишните поколения – днес спокойствието не идва естествено, а е практика, която човек трябва целенасочено да избира и поддържа.

Парадоксът на избора

Теорията на психолога Бари Шварц, изложена в книгата му The Paradox of Choice, е много свързана с темата за менталния товар. Според него съвременният човек има много повече свобода и възможности в сравнение с преди, но това не води до повече удовлетворение – напротив, често предизвиква тревожност, претоварване и чувство за вина. Оказва се, че малките решения – какво да ядем, какво да гледаме, какъв продукт да купим – изискват голямо количество енергия. Това непрекъснато „микрорешаване“ се натрупва и подсилва менталния товар.

Също така, когато има десетки възможности, човек започва да вярва, че винаги може да избере нещо по-добро. Това води до перфекционизъм, сравнение и постоянна неудовлетвореност. В крайна сметка множеството избори не увеличават щастието, а по-скоро чувството, че „пропускаме нещо“ или че „можеше да е по-добре“.

Култура на заетостта

В съвременното общество да сме постоянно заети се приема и за мерило на стойността ни. Сякаш смисълът на човека се измерва с това колко задачи върши и колко натоварен е денят му. Това задава един токсичен стандарт, като поддържа менталния товар. Да не участваме в постоянната надпревара провокира съмнения или вина. В крайна сметка това изкривява представата за себе си и човек започва да базира идентичността си единствено на работата. Все по-малко се определя чрез отношения, ценности или принадлежност и все повече чрез ангажименти и постижения. Културата на заетостта превръща трескавостта в нормално състояние, а спокойствието – в подозрителна рядкост. В резултат човек започва да носи менталния товар не само заради реалните задачи, но и заради скрития страх, че ако спре, ще загуби стойност в очите на другите и в своите собствени.