Евдокия Александрова е нутриционист и организира семинари и събития в помощ именно на това да разберем какво точно да слагаме в чинията си, за да сме здрави. Самата тя е диагностицирана с хашимото още през 2008 година, но решава да направи нещо по въпроса чак осем години по-късно. И така от света на корпоративния маркетинг Ева се преквалифицира, подтикната от собствения си опит и преживявания.

„Попаднах на седмичен международен уебинар, където лекари обясняваха, че има начин щитовидната жлеза да се подпомогне с ежедневни дейности, а не само да се разчита на конвенционалната терапия – разказва Ева. – Аз така и не бях взимала нужните медикаменти, което не правя и до днес, защото наблюдаващият ме ендокринолог не счита за необходимо. От януари до май 2016-а обаче четири пъти настивах и бях доста отчаяна, защото не беше нормално. Започнах да слушам този уебинар и се оказа, че почти нищо не разбирам. Продължих да чета по темата, тъй като тук не говорим за диета, а за смяна на абсолютно целия начин на живот. И се впуснах в приключението. Имаше такива резултати, в които и аз не можех да повярвам.

Всичко, което ме мъчеше, е имало връзка с автоимунния процес – чести настинки, умора, косопад, чупливи нокти, раздразнителност, лош сън, болезнен цикъл, поликистозни яйчници и инсулинова резистентност. И всичко това се повлия. Започнах да взимам всякакви курсове за преквалификация, които са със статут на полувисше. Убедих се, че в основата на всичко и най-лесното, с което човек може да започне, е храната.“ А именно качеството на храната. 

„Какво означава това? Плътността на храната е един от факторите, който влияе върху нейното качество, тоест дали е гледана щадящо и по начина, по който се предполага според природните закони. Така намаляваме възпалението в организма, което всички под една или друга форма имаме. Установих например, че пиене на костен бульон или ядене на сурова туршия са все навици, които помагат именно за възстановяването на стомашно-чревния тракт, а много неразположения тръгват оттам.“

Каква е първата промяна, която забелязва в себе си, започвайки с тези малки неща? „Енергията ми се върна, а ако тя липсва още от събуждането, означава, че нещо пропускаме и най-логично е първо да обърнем внимание на съдържанието в чинията. Върна се здравият и качествен сън. И околните също забелязаха, защото се бях успокоила. Кръвните ми показатели граничеха с оптимални без хормонална терапия, автоимунното ми заболяване бавно влезе в ремисия. Но това трябва да се поддържа, тъй като фактори като продължителен стрес ме връщат обратно към него.“

С какви клиенти работи Ева днес? „Помагам на заети хора в забързаното си ежедневие да изградят пълноценни и устойчиви хранителни навици. Храната не е даденост, тя е привилегия – историята ни показва колко са работили хората, за да я имат, а днес трудно намираме истинската храна в заобикалящото ни изобилие. Клиентите ми са основно жени, които изпитват затруднения с теглото и спрямо моя опит ги насърчавам да отидат на лекар за изследвания и им давам хранителни насоки. В рамките на 2-3 месеца, ако човек обърне внимание на начина, по който се храни, спи, движи и въобще личното му отношение към обкръжаващата го среда, всичко може да се промени“, продължава Ева. „Най-елементарното за мен е да си носим храна със себе си, особено когато все още не знаем как да си избираме най-пълноценната храна навън по ресторанти. Аз ходя на фермерски пазар веднъж или два пъти в седмицата. Обикновено имам и два дни, в които си приготвям седмичното меню, използвайки абсолютно всички уреди вкъщи, за да пестя време. Нареждам кутиите в хладилника и така бързо решавам кое да бъде за обяд или вечеря. Правя и десерти с ясни съставки, които никога не ям на гладно и в големи количества.“

Спортът каква част е от този начин на живот? „Спортът присъства в зависимост от личното ниво на физическа подготовка и нужди. Има хора, които се движат малко – от колата в офиса и после вкъщи. Понякога препоръчвам на някои дами, с които работя, да започнат с ходене и с леки общи физически упражнения у дома. Вярвам, че състоянието ни се определя от ежедневните навици, които изграждаме. Не обичам да говоря за диети, или детокс, или режими. С една дама – направихме консултация и я посъветвах да посети ендокринолог, защото беше постоянно уморена и с глад за сладко. Предположенията ми за хипофункция на щитовидната жлеза се потвърдиха. Направихме разтоварващите дни, които съм изготвила на базата на хранителни препоръки от различни международни специалисти. Дамата беше толкова усърдна, че чак към техния край установи, че сладкото не ѝ липсва. Променихме съдържанието на чинията и когато приключихме, ми каза колко е хубаво човек да спи добре, да не изпитва глад за сладко и да се буди с енергия!“

А как стои въпросът с алкохола и кафето? „От година и малко по естествен път спрях всякакъв алкохол. Човек трябва индивидуално да си го усети. Но за мен той няма никакво място в процес, в който тялото се връща в баланс, фокус е репродуктивното здраве или подобряване на теглото, а пък за кафето – аз съм „за“ и си го пия сутрин с удоволствие, но само ако съм сигурна, че не разчитам на него за енергия. След като закуся обилно, му се наслаждавам поне 20 минути.“

„Тази година толкова се вдъхнових, че излязох извън комфортната си зона и започнах да правя събития на живо и онлайн. „Как да се храниш пълноценно и противовъзпалително на практика“ пожъна голям успех и имаше три последователни издания. Последваха още няколко с различна насоченост. Поддържам сайта blissfulhearts.bg (и канали в социалните мрежи), където предоставям лесноразбираема и научно обоснована информация, както и бързи, лесни и пълноценни рецепти. Самата аз често си ги приготвям вкъщи. Надявам се по този начин всеки, докоснал се до мен, да се чувства подкрепен и видян. Нещо, което осезаемо ми липсваше през 2016-а, когато тръг-нах по трънливия път на себепознанието.“