Най-напред се наложило светкавично да смени дома си, тъй като фоторепортери и таблоидни журналисти започнали да дебнат отвън. Съвсем скоро бил заловен член на ИРА (Ирландската републиканска армия), който държал в колата си цял куп снимки и изрезки от вестниците с материали, посветени на Римингтън. Освен това ѝ се наложило да се справя с порой от сексистко и унизително отношение.

Таблоидите коментирали външността ѝ, съветвали я да отиде най-после на фризьор и да използва поне веднъж в живота си грим. Тъй като нямала опит със светските хроникьори, Стела дълго време си позволявала да излиза до магазина с домашни дрехи. В резултат из жълтите медии плъзват доста нелицеприятни нейни снимки. Чувствала се уязвена и била убедена, че и децата ѝ се чувстват така. Натискът е огромен – в продължение на няколко години двете с Хариет (Сара вече е в университет) сменят жилището си през няколко месеца, използват фалшиви имена и документи за самоличност, не могат да разхождат кучето си – една от малкото останали им „обикновени“ радости – а Хариет често трябва да учи сама вкъщи с частен учител.

Всичко това продължава 4 години и това са години, в които Европа е разтърсвана от сериозни катаклизми след падането на комунистическите режими в източната част на континента и разпада на Съветския съюз. Римингтън реформира една старомодна организация, каквато е МИ5, за да я подготви за новия световен ред, който изисква нов вид служби за сигурност и нов тип личности, които да работят в тях. Пред нея се изправят и нови предизвикателства – ако по време на Студената война основната заплаха е шпионажът, сега вече, през 90-те, това е тероризмът. Случилото се на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, когато двата самолета се врязват в кулите близнаци на Световния търговски център, всъщност е ужасяваща черешка на тортата на отдавна зреещи процеси.

нормални хора

През 1996 г. Стела Римингтън решава да се пенсионира, смъртно уморена от десетилетията живот под прикритие, от отговорностите и опасностите. Допреди да застане начело на МИ5, само най-близките ѝ хора били наясно с какво точно се занимава. На познатите си обяснявала, че продава ботуши на армията. Впоследствие често я питат в интервюта какви са хората, които работят в разузнаването, и тя винаги отговаря, че това са най-обикновени, често напълно незабележими хора с нормален живот и нормални семейства. Истината обаче е, че самата тя неведнъж е прибягвала до дегизировка – перуки, състаряващ (не и разкрасяващ) грим, подплънки, които да променят тялото ѝ. Всичко това в комбинация с тайните апартаменти за още по-тайни срещи, издълбаните в дървета в парка „пощенски кутии“, където се осъществява предаването на важни документи… Нормални хора? Как ли пък не.

Днес Стела Римингтън е на 89 години. През последните две десетилетия пише шпионски романи, при това доста успешни. Живее с двете си кучета, а след пандемията – и с бившия си съпруг. Оказва се, че годините са изгладили всички противоречия помежду им и сега са повече от щастливи да споделят времето си един с друг и да се радват на вече порасналите си деца и петте си внуци. „Харесва ми да остарявам. Облекчение е вече да не се чувствам отговорна за света и за всичко, което се случва. Мразя тази война, която се води в момента, но съм много стара и не мога да направя нищо. Да бъдеш безсилен носи усещане за лекота, което е доста приятно“ – казва Римингтън в интервю пред британския „Гардиън“.
И за нейно огромно щастие телефонът ѝ вече никога не звъни през нощта.