Разговорите с имплантолога д-р Бранимир Кирилов, основател на клиника Medical Dent, винаги надхвърлят рамките на темата за стоматологията. Да, той е лекар с над 30 години практика, но далеч не е само човекът, който се грижи за нашите зъби. Във всяка наша среща той поднася различна гледна точка, която ни кара да се замислим не само за усмивката, но и за връзката ù със самочувствието, за страха и начините да се справим с него, за личностното развитие и за бъдещето на обществото. Именно тази широта на мисълта прави разговорите с него толкова обогатяващи и ни кара да погледнем на професията му с други очи. 

Д-р Кирилов, работейки върху усмивката на пациента, вие всъщност се грижите за самочувствието му. Така ли е?

Много далеч съм от идеята, че усмивката носи самочувствие на хората. По-скоро бих казал, че когато хората имат добро самочувствие, те са склонни да се забавляват и да се усмихват спокойно и широко. И, разбира се, за да могат да го правят спокойно, се нуждаят от хубавата усмивка. Но ако на човек му липсва самочувствие, идеята, че сдобивайки се с нея, ще си го осигури, е доста спорна. Самочувствието на хората идва от техните знания и умения, от преживяното, от нещата, с които са се сблъскали и с които са се справили в живота си. Затова трябва да оставяме децата да се срещат с различни ситуации, да бъдат в различни среди, да се занимават с различни дейности, за да трупат умения и знания и да се справят. Да градят самочувствие. Мястото на красивата усмивка е да го изразява и съответно тук стоматологът може да помогне. 

Като лекар с над 30 години практика, кое е най-ценното знание и умение, което е важно да предадете на младите колеги – техниката или способността да усещат човека зад пациента?

Тук трябва да се върнем на първите 7 години и на нещата, които се създават в тази възраст. На около 30 години човек е завършил вече психологическото си развитие и е доста по-трудно да се създаде у него отношение. Възможно е, ако започне целенасочено да работи със себе си, за да създаде емпатия. Но емоционалната интелигентност е нещо, което се корени в първите 7 години. Не бих имал такава висока претенция, че успявам да предам всичко на моите колеги, но освен на чисто клиничния протокол, доста сериозно внимание отдавам на взаимоотношенията. Лекарската професия е много трудна, защото това, което трябва да направи лекарят, освен да е квалифициран и да владее лекарските протоколи, съвременната апаратура и т. н., е да хване пациента за ръка и да постигне колаборация между двамата. Без тази колаборация, комуникация и взаимодействие, няма успех. 

Съвременната „епидемия“ от тревожност оказва ли влияние генерално на т.нар. страх от зъболекар?

Не съм сигурен как ще прозвучи, но за мен засилването на тревожностите и страхът е вид зависимост. Бях чел, че Световната асоциация на психолозите е обявила 21. век за века на зависимостите. Ако човек подчини живота си и решенията си на страха, те ще бъдат изкривени. Да, страхът е нещо нормално и важно за оцеляването ни – без него видът ни ще изчезне най-вероятно, трябва да го има, той е здравословен. Но страхът е емоция. Добре е между емоцията и рационалното да има моменти, в които второто да взима превес. Работата със себе си е едно от нещата, които могат да помогнат на човек да се справи със страха. Но първо трябва да го поиска, да осъзнае, че има проблем, тоест, че страхът му пречи. След това осъзнаване решение ще се намери.  

Освен упойката, има ли работеща „стратегия“ за преодоляване на страха, с която да водите пациента?

За страха от зъболекар е модерно да се говори. Но истината е, че не повече от 5% изпитват истински страх, свързан с вегетативни реакции (като изпотяване, сърцебиене). Хората, които заявяват, че ги е страх, всъщност се контролират и с тях се работи лесно – обикновено на втора-трета процедура се отпускат. С най-страхливите работим със седация, но и те след една-две процедури искат местна упойка. Ние сме се постарали да направим протоколите за работа подходящи за всеки пациент. Няма как да интерпретираме прага на болка на отделния човек. Тоест дори и да не е високочувствителен на болка, ние работим с пациента сякаш е.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by EVA magazine (@eva_magazine)

Днес по-свободно ли изразяват страха пациентите си, дори мъжете си признават, че ги е страх на зъболекарския стол?

Засягате две различни теми. Темата за страха е едната. А другата е как българските майки отглеждат синовете си. Някак си като общество не успяваме да намерим начин да отглеждаме лидери. Но има модели, по които това може да се промени. Отново тук пътят е на осъзнаването. Например хипотезата за генетично лошите зъби. Все още е спорно дали един човек наистина наследява лош ген на зъбите, или всъщност той наследява навиците на семейството за хигиена и за хранене, което е причина за състоянието. Въпросът с болката в съвременната стоматология е решен. След поставянето на упойката единствените усещания са натиск и вибрация, с които всеки би трябвало да може да се справи. Не болката е темата, а психиката, която е тема за цял живот, работата там никога не спира.