Идеята да е работеща майка никога не я е въодушевявала. Въпреки това не иска да зачеркне с лека ръка всичко, постигнато до момента, и четири месеца след като ражда дъщеря си Софи, тя вика майка си, за да ѝ помага с бебето, и се връща в офиса. Работата е много и е изтощаваща, а отношенията с мъжа ѝ стават все по-сложни и напрегнати.

Стела решава да играе ва банк – така и така не е при детето си, поне да вземе всичко от ситуацията. Пък и без това шефовете ѝ са я нарочили за феминистка, поне да се докаже като такава. Влиза в кабинета на прекия си началник и без никакви предисловия директно го пита защо толкова време не я издигат в йерархията, защо много по-млади и по-неопитни от нея мъже веднага получават чин „офицер“, докато нея очевидно я броят за служител втора ръка. Докато слуша тирадата ѝ изумен, възрастният мъж зад масивното махагоново бюро буквално изпуска пурата си в чашата с бърбън. Жена, която иска да стане офицер!

Отговаря ѝ, че никога не му е минавало през ума, че тя – или която и да е друга жена – има такива амбиции, след което ѝ дава честната си дума, че това ще се случи. Около година по-късно Стела Римингтън наистина става офицер и така започва нейният път към най-високите звена на МИ5. Най-голямото ѝ постижение на този етап е, че се превръща в първата жена в историята на британското разузнаване, на която ѝ предоставят управлението на агенти. Преди това обаче я подлагат на пробна мисия. Задачата ѝ е да отиде в определен бар, да започне разговор с всеки един от посетителите и да разбере всичко за личния му живот.

Когато Стела пристъпва прага на въпросния бар, разбира, че има проблем – в бара има само мъже. Въпреки това тя се приближава до един от гостите и започва разговор с него. Съвсем естествено, мъжът е убеден, че тя го сваля, и не след дълго поведението му става арогантно. Стела Римингтън може би щяла да има сериозен проблем още с пробната си мисия, ако не се бил намесил придружаващ я колега агент, изпратен без нейно знание, за всеки случай. На следващия ден шефът ѝ я извикал в кабинета си. „Ето какъв е проблемът с жените и защо не сте за тази работа“ – казал ѝ той. Стела обаче не се отказала. И не само не се отказала да се бори за своето, но дори имала нахалството да роди още едно дете, дъщеря си Хариет. Този път останала у дома при бебето три месеца. Чувствала се ужасно.

тя не е желязната лейди

През 80-те години на миналия век Стела Римингтън участва в редица операции срещу съветски разузнавачи, действащи на територията на Обединеното кралство. За целта в продължение на седмици трябва да живее в таен апартамент, далеч от децата си. Да водиш двойствен живот e може би романтичен сюжет в шпионските романи, но за Стела в онези години е истинско мъчение и предателство спрямо децата ѝ. Веднъж дори ѝ се налага да вземе дъщеря си Софи на оперативна среща с агент, тъй като нямало кой да прибере момичето от училище. Стела довела Софи в тайния апартамент, като ѝ обяснила, че участва в нещо като игра на криеница за възрастни. Направила ѝ вечеря и я заключила в една от стаите да си пише домашните, докато тя самата разговаря с информатора си.

При друг случай трябвало да се срещне с агент, който обмислял да дезертира. Точно преди да тръгне за срещата, телефонът иззвънява – бавачката ѝ съобщава, че по-малката ѝ дъщеря, Хариет, е с висока температура, получила гърчове и чакали линейка. Питала дали Стела ще може да дойде до болницата, защото детето плачело за майка си. Противно на инстинкта си, Стела най-напред отишла на срещата с дезертьора, обяснила му ситуацията с детето, взела дори пари назаем, за да си плати такситата, и – право в болницата! В резултат дезертьорът се отказал да бяга, тъй като видял пред себе си не някаква желязна лейди, а обикновена жена, изпаднала в трудна ситуация, която не си позволила да го изложи на опасност, оставяйки го да я чака, докато тя е в болницата при детето си.