„Бях съпруга на дипломат. Мъжът ми бе изпратен на служба в Индия. В онази сутрин тъкмо си пиех кафето, когато най-изненадващо съдбата ме потупа по рамото – предложиха ми работа като секретарка. Бях благодарна за края на скуката.“ Така започва историята за това как дипломатската мемсахиб („госпожа“ – така прислужниците в Индия наричат английските си господарки) и домакиня Стела Римингтън се превръща в първата жена – шеф на МИ6, тайните служби на британското разузнаване.

Сигурно си спомняте М – шефът на британското разузнаване от филмите за Джеймс Бонд. През годините ролята е изпълнявана от различни актьори и от една-единствена актриса – Джуди Денч. Вдъхновение за нейното превъплъщение като М във всички Бонд филми, създадени в периода 1995–2015 г., е именно тя, Стела Римингтън.

Бащата на Стела e чертожник, майка ѝ – акушерка. Детството ѝ е далеч от щастливо – тя е на четири, когато семейството напуска Лондон, тъй като избухва Втората световна война. Преместват се в малкия крайбрежен град Бароу на Фърнис, но бомбардировките ги застигат и там – веднъж, докато се крият под стълбите, наблизо пада бомба, която взривява прозорците и вдига таваните във въздуха, а Стела, родителите ѝ и другите оцелели обитатели на сградата с писъци се опитват да стигнат до най-близкото бомбоубежище, докато бомбите се сипят над главите им. Заради стреса от войната, прекараното време в тесните бомбоубежища и ужасяващите гледки, на които става свидетел, Стела развива клаустрофобия, която я измъчва през целия ѝ живот. И до днес, когато е вече на 89 години, тя винаги заема онова място в стаята или около масата, което е най-близо до изходната врата.

По време на войната Стела и останалите деца ходят на училище с двуколки, теглени от понита, тъй като всички автобуси са използвани за военни цели. Най-напред учи в манастирско училище, а след това – в Нотингамската девическа гимназия. Записва английска литература в университета, после – архивно дело, а междувременно среща и бъдещия си съпруг Джон Римингтън. Двамата сключват брак през 1963 г., а две години по-късно заминават за Делхи, Индия, където той е назначен на дипломатическа служба.

предложение, на което не можеш да откажеш

Първоначално Стела е убедена, че скуката в Индия ще я убие – мъжът ѝ бил на работа по цял ден, не ѝ се общувало особено с останалите дипломатски съпруги, а горещината буквално размеквала костите ѝ. По цял ден шиела плюшени играчки за бедните индийчета – това бил единственият ѝ ангажимент и, макар и благотворителен, не бил никак вълнуващ. Трябвало спешно да си намери и друго занимание и се записала на курсове по актьорство при една англичанка. Убедена е, че наученото на тези курсове ѝ помогнало много в шпионската ѝ работа по-късно.

Животът ѝ се променя, когато през лятото на 1967 г., докато си пие кафето в градината на дипломатическия корпус, към нея се приближава техен семеен приятел баронет, за когото Стела Римингтън все не успявала да разбере какво точно работи и се удивлявала как той майсторски избягвал да даде ясен отговор на този въпрос. Въпреки това Стела го харесвала, тъй като водел леко екстравагантен и със сигурност не досаден като нейния живот – карал великолепен стар ягуар и всяка неделя със съпругата му давали разкошни обеди с типични индийски ястия, приготвени от личния им готвач. Стела харесвала пикантната индийска храна, защото само тя имала силата да я изтръгне от лапите на отегчението.

Баронетът предложил на мисис Римингтън, тогава 32-годишна, да го посети в офиса му, за да поговорят делово – имал нужда от секретарка и много се надявал тя да приеме. На следващия ден Стела Римингтън най-после разбрала какво точно работи баронетът – бил представител на МИ5 в Индия. Наложило се той да ѝ обясни, че МИ5 е онзи таен отдел на британското разузнаване, който се занимава с вътрешната политика и нещата, които се случват в държавата, докато МИ6 отговаря за външните и международните дела. Не било нужно баронетът дълго да убеждава Стела – заплатата била добра и тя най-после щяла да се измъкне от къщи поне за няколко часа на ден. Приела веднага, без да подозира, че сключва сделка за цял живот. 

Баронетът пише до лондонските си шефове, че си е намерил секретарка и я описва като „дискретна, надеждна и напълно подходяща за работата, въпреки че пише на машината само с два пръста и е отчасти феминистка“. През следващите 25 години Стела не само ще се научи да пише на машина с десетте си пръста, дори без да гледа в клавиатурата, но и доста сериозно ще развие феминистките си нагласи, отбелязани от баронета в писмото, пробивайки си път, бавно и постепенно, нагоре в йерархията в британското разузнаване – към позиции, до този момент недостъпни за жени.

В самото начало, докато е още в Индия, работата ѝ не е никак вълнуваща, но след като мъжът ѝ приключва мисията си и двамата се завръщат в Лондон, тя решава да опита да се присъедини на щат към МИ5 и за своя изненада успява. Много скоро разбира обаче, че независимо от това, че вече е на 34 години, че има университетски дипломи и вече натрупан, макар и неголям, опит в системата на разузнаването, всеки новопоявил се мъж, с 10 или повече години по-млад от нея и без никакъв опит, бива назначаван светкавично като „офицер“, докато тя, само защото е жена, си стои на ниво помощен персонал и никой няма намерение да я повишава. Освен това колегите ѝ мъже са включвани в строго секретни операции по събиране на разузнавателна информация, докато тя на практика си остава секретарка и архивист.

шпионски игри

През април 1970 г. Стела разбира, че е бременна. Двамата със съпруга ѝ вече били отчаяни и смятали, че никога няма да си имат дете. От една страна, новината ги прави неописуемо щастливи, от друга обаче, Стела е убедена, че ако не се върне на работа три или четири месеца след раждането, при това на пълен работен ден, няма да има никакъв шанс за каквато и да било кариера. Освен това семейството изплаща новата си къща и заплатата на Джон Римингтън не е достатъчна, за да покрива ипотеката.