Мария Калас - една от последните светици на операта

Мария умира като отшелник през 1977 г. на 53 години като нейната история става по-известна, отколкото главните роли, които я направиха оперна примадона. "Няма такава съдба като моята, - казва тя за себе си. - Ужасяващо е"

eva 26 September 2007

На върха на кариерата си Мария Калас приковава аудиторията с драматизма на своето пеене. Нейният глас не е сладък, дори не винаги успява да достигне високите тонове, но тя пее с такъв драматизъм, като че ли изтръгва направо от сърцето си всеки тон, излъчва мощ, която приковава и омагьосва публиката.

"Уникалното при нея е, че стигаше до дъното на драмата на героя, цяла се потапяше в преживяването на пресъздаваната съдба", спомня си приятел на Мария Калас. Но нейният живот на върха продължава не повече от 15 години заради факта, че тя се разболява от своята съдбовна любов и постепенно се затваря в себе си, заживява като полуотшелник. Въпреки че умира млада, нейният глас, изпълнен с напрежение, и лицето й като на икона, продължават да живеят и след физическата й смърт.

Родното й име е Мария Сесилия София Ана Калогеропулос. Родена е на 2 декември 1923 г. в Ню Йорк в семейство на гръцки имигранти. Баща й става аптекар в гръцката част на Манхатън и сменя фамилното им име на Калас. Като дете тя е ниска, пълна и набита. Музикалният й талант се проявява твърде рано. Евангелина Калас е типичната амбициозна майка, която мъкне детето си от малко на всякакви музикални конкурси - в радио, по музикални школи и строго следи дали малката работи достатъчно упорито. "Никога няма да й простя, че ми отне детството," - казва Мария години по-късно. "През годините, когато трябваше да си играя, да общувам с връстниците си и да раста наравно с тях, аз бях заставена да печеля пари. Имах чувството, че ме обичат само когато пея."

В средата на 30-те години родителите й се развеждат. Майка й, Евангелина взима Мария и сестра й Джаки и се връща в Атина. В Гърция Мария печели стипендия за Националната консерватория, след като майката успява да излъже комисията, че дъщеря й е навършила 16 години. Тогава Мария е на 13. Въпреки че печели първа награда на оперния конкурс в училището, Мария все още е срамежлива и незряла. Първият спомен на испанското сопрано Елвира де Идалго за Мария е "пълно, нещастно дете, което си гризеше ноктите. Мисълта, че от това комплексирано създание ще излезе голяма певица беше смехотворна". Но когато Мария започва да пее, представите на Елвира де Идалго се преобръщат. "Тя ни заля с каскада от звуци, пълни с драматизъм и емоция". От тогава тя става нейна най-близка съветничка и нещо като заместник-майка.

По време на войната Гърция е окупирана от немските войски. Заради блокадата на гръцките пристанища около 30 000 жители на Атина умират от глад. Мария, майка й и сестра й често гладуват, затова Евангелина я кара да пее на вражеските войски, за да изхранва семейството. Сънародниците я презират заради нейната продажност и през 1944 г. Мария е арестувана от гръцките комунисти и осъдена на смърт. Тя и майка й стоят затворени в къщата им, дори без хляб и вода в продължение на 20 дни. Дълго след това Мария не може да възстанови кръвното си налягане и имунната си система и боледува от всякакви грипове и настинки. В крайна сметка не ги убиват и когато войната свършва, Мария избягва в Америка. Иска да се освободи от влиянието на Евангелина и да започне кариерата си на певица отначало, без вмешателството на майка си. Мария винаги е страдала от факта, че майка й безцеремонно използва таланта й. Години по-късно Евангелина й пише, за да иска пари, но Мария й отговаря да си намери работа или, ако иска, да се удави.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР