Преди можех да се разгъвам и нависоко и от много малък мога сам да отварям врати. Случвало се е дори да бъда герой в ситуация на забравен ключ отвътре, което в комбинация с любопитството ми, когато някой ме вика от другата страна на вратата, да доведе до щастливата развръзка да скоча върху дръжката и да отворя без нуждата от ключар. Умишлено започ-
вам с позитивната история, тъй като съм правил и обратното.

Или иначе казано – успях да заключа всички хора извън къщата веднъж на морето. Тя беше с два входа, един към улицата и един към двора – този към улицата беше с ключ отвътре и топка отвън, а този към двора беше блокиран за мен със стъклена врата. Стъклената врата беше с дръжка отвътре, върху която скочих, за да пробвам да изляза. Уви, това просто блокира и тази врата. Когато видях кака да се катери отстрани на къщата и да се набира на балкона на втория етаж, за да влезе отнякъде другаде, разбрах, че нещо е станало.

Кака ме снима доста често. Много обича да ме снима, казва, че съм много красив. Много добре знам как да използвам външния си вид, за да получа това, което желая, но не намирам снимките за необходими или особено приятни. Чакам с нетърпение следващите ни приключения, а те може да са още утре или докато четете този текст. Преди много често тичахме заедно в парка или на стадиона, сега краката ми не позволяват това, но все още си играем с топка, пръчка или понякога камък, ако няма друго.

Да, тя не ми дава камъните с охота, но ако няма друго, си ги взимам. Истината е, че бих ходил навсякъде с нея, но подозирам, че размерът ми леко стряска някои хора, независимо че не разбирам защо. Но ако имате топка или пръчка, съм готов да бъдем приятели веднага. Имате ли?

С уважение и хубав ден на всички, #LazarTheGreat