Заедно ли правихте менюто? И какво приготви ти?

Всяка от нас сама реши какво ще приготви и представи своя личен почерк. Предположих, че повечето ще изберат да работят с риба и с месо. Тъй като аз самата съм вегетарианка, реших да направя меню, в което да заложа на зеленото сирене от Черни Вит. То е изключителен български продукт. Знаех, че няма къде да са го пробвали хората, че ще бъде интересно и ще представя България. Избрах да включа и слънчоглед в ястието, защото той е любимото ми цвете, отговаря на сезона, а в същото време е символ на Veuve Clicquot.

Предложих вегетарианска хапка с няколко текстури на сиренето. Минахме суроватката му през сифон и направихме хрупкаво хлебче. От остатъка от сиренето след изваждането на суроватката получихме мус, с който напълнихме хлебчето. Ферментирахме слънчогледови семки. От листата на слънчогледа, които са ядливи, приготвихме песто с босилек, като вместо пармезан използвахме зелено сирене. Лиофилизирахме го, направихме го на пудра и с нея покрихме хляба. Сервирахме в слънчогледови пити. Така освен вкусовите характеристики за съчетаване с шампанското, спазихме и концепцията за цвят. Почувствах се провокирана да проявя креативността си и след това – и удовлетворена.

За какво си винаги оптимистично настроена?

Стремя се да е за всичко. Човек винаги има избор – дали да приема нещата много драматично, трагично, или да гледа от светлата страна. Ще спестим много енергия, ако понамалим тревогите си. И ще можем да я вложим в работа и позитивни неща.

Кои според теб са най-добрите качества, които трябва да има един шеф-готвач?

За тези близо осем години, в които имаме ресторанта и вървим напред, сме преминавали през много прекрасни и не толкова прекрасни периоди. Имали сме трудности. За мен най-важно винаги е било да се старая да бъда добър човек. Главният готвач или собственикът е хубаво да се научи да цени хората, с които работи. Да ги води, но не да ги експлоатира, да ги приема като свои спътници към обща цел. Да ги обгрижва и цени, да им го показва, да ги мотивира. От мен се очаква да бъда и работодател, и приятел, понякога и психолог.

Когато някой е болен, без значение дали е хигиенистката, трябва да заема и нейната позиция, ако няма кой да я смени. За мен това не е тежест, а по-скоро възможност да дам пример на хората, с които работя. Стремя се да знам и какви са им болежките, трудностите и ако мога, да им помогна. Важно е какви хора са, защото прекарваме много часове заедно и ако не си пасваме по характер, ако не вибрираме на една честота, би било трудно да си партнираме. След това, разбира се, от значение са и уменията им, и личната мотивация да се трудят.