Самият режисьор е син на лекар и преводачка от Бавария. Семейство сигурно и… скучно. Майка му работи вкъщи и, докато превежда, пуска телевизора, за да може детето да гледа филми. Понякога Райнер гледал по три или четири филма на ден и лека-полека именно те го превърнали в тийнейджър бунтар, който вечно бил в опозиция на родителите си.

На 15-годишна възраст Фасбиндер демонстративно заявява, че е хомосексуалист, напуска училище и започва работа. В средата на 60-те се записва да учи театър и актьорско майсторство в Мюнхен и основава своя концептуален  „Антитеатър“, както сам го нарича. Именно там среща Хана Шигула, която посещава същите театрални курсове. Той се влюбва в историята на живота ѝ, която е историята на момиче, познало страданието и страха още в доста крехка възраст. Харесва му и типично арийската ѝ красота – ангелска, русокоса, синеока красота. Тя се влюбва в таланта и непоносимия му силен характер, който ще се превърне в нейна съдба.

Любовта е по-студена от смъртта

Преди да се превърнат в един от най-великите дуети актриса–режисьор в историята на киното, Хана Шигула и Райнер Вернер Фасбиндер са на косъм да се разминат. Хана решава, че не иска да се занимава с актьорство и напуска училището, за да стане учителка.

Фасбиндер обаче я кани специално за една своя постановка и от този момент двамата не се разделят. Тя се превръща в неизменна част от неговия бунтовнически „Антитеатър“ и е пленена от харизмата и личността му – вечното му кожено яке, цигарите, бирата, която е като негов постоянен аксесоар, тоталния му отказ да се подчини на каквото и да е клише, вечната му готовност за битка. Неговият дебют като кинорежисьор – „Любовта е по-студена от смъртта“ – е и нейният дебют в киното. Тя е убедена, че тогава и двамата не са знаели какво точно правят. „Просто си играехме“ – казва тя. Сигурна е обаче, че без Фасбиндер в живота си никога нямаше да стане актриса.

В онези години наистина всички от „антитеатъра“ на Фасбиндер живеят заедно в странната къща в Партерскирхен. Отвън къщата прилича на идилично тосканско убежище, но отвътре е истински готически замък. В едното крило на замъка живеели двама млади модни фотографи и една истинска икона – световноизвестният супермодел Верушка, заедно с майка си – графиня фон Лендорф, известна с това, че заедно с мъжа си участвали в заговор за убийството на Хитлер.

Графът бил разстрелян през 1944 г., тя успяла да се спаси. В другото крило се помещавала бандата на Фасбиндер – репетирали пиеси, снимали филми (Фасбиндер снимал бързо и без особена прецизност, предпочитал да е спонтанен и да взривява правилата), вдигали скандали, смъркали кокаин и пиели до припадък. Техен приятел, който веднъж имал неблагоразумието да ги навести, казал после уж на майтап: „Тази къща е Содом и Гомор“. Според Хана Шигула обаче по-скоро приличала на прочутата Вила Диодата на брега на Женевското езеро, в която през лятото на 1816 г. лорд Байрон, Пърси Б. Шели и жена му Мери си спретват легендарен оргиастичен купон, след който Мери Шели пише своя култов роман „Франкенщайн“.