„Донесете ми 10 куба либре (вид коктейл – б.р.) – 9 за пиене и 1, за да го запратя по вас“ – обичал да нарежда той. И не се шегувал. Операторът му можел да потвърди. Принуждава една от актрисите си, която е вегетарианка, да яде месо. Хана Шигула бяга от снимачната площадка в този ден, защото не иска да става свидетел на подобни сцени.

Много от актьорите на Фасбиндер нямат волята да му се противопоставят и го оставят да прави каквото си иска с тях. С Хана обаче нещата не стоят така, защото тя умее да отстоява границите си и дори успява да не го взима чак толкова на сериозно. Чудовището Фасбиндер много бързо започва да губи властта си над нея и колкото повече филми правят заедно, толкова повече тази му власт се стопява.

Фасбиндер често е наричан женомразец – заради отношението си към актрисите и жените си и заради реплики в интервюта като: „Толкова е хубаво да видиш, че една жена може да мисли“. Всъщност обаче не са много режисьорите с толкова филми с централни персонажи жени. Най-известните творби на немския режисьор са именно такива – „Бракът на Мария Браун“, „Лили Марлен“, „Лола“, „Копнежът на Вероника Фос“. В първите два главната роля се изпълнява от Хана Шигула. „Бракът на Мария Браун“ е перлата в актьорската ѝ корона.

Филмът разказва за прагматична и амбициозна жена, нещо като съвременна Скарлет О’Хара, която непосредствено след Втората световна война, в условията на една полуразрушена и победена Германия, се опитва да осъществи малката си мечта за дом и семейство. С цената на всякакви морални компромиси обаче. На живот и смърт.

През 1979 г. Фасбиндер отива на фестивала в Кан с филма си „Отчаяние“, екранизация по роман на Владимир Набоков. Филмът е посрещнат наистина отчайващо и от зрители, и от критици. Режисьорът обаче не губи присъствие на духа, пък и не е като да му се случва за първи път. Веднага се обажда в Германия да му изпратят копието на все още незавършения „Бракът на Мария Браун“.

Незнайно как сам организира среднощна прожекция в Кан, на която кани най-известните продуценти, разпространители, критици и журналисти. Филмът изправя публиката на крака и Фасбиндер се превръща в един от героите на Кан, а хладната и непроницаема Хана Шигула – в една от звездите на европейското кино. Това е първият филм на германеца с истински финансов успех. Благодарение на него той успява да намери финансиране на следващите си проекти. Годината е 1979-а. На Фасбиндер му остават три години живот. За тези три години той снима 6 филма и 15-часовия сериал шедьовър „Берлин Александерплац“ по едноименния роман на Алфред Дьоблин.