Елина Кешишева - Дама спатия

Една от любимите ни фотографки с блестяща световна кариера, с която  планираме нещо специално това лято, напоследък живее между Париж и София. Тя стои зад незабравими кадри от кампании на Dior и Sonia Rykiel, а фотографиите ѝ са вълнуващи арт преживявания.

Взела е решението да се прибира поне три пъти в годината в България, за да е близо до обичаните си родители в Бургас, където е и мястото, което Елина нарича свой дом – морето край курортно селище Червенка. Водата е основен елемент в изкуството ѝ от доста време, макар че последната глобална кампания за световен бранд, която заснема в Палма де Майорка с участието на истинска спортна легенда, е в духа на Дюн и пясъците на Сахара. С този проект Елина излиза извън зоната си на комфорт и се включва не само като фотограф, но и като автор на цялостната концепция, която бележи нов етап в идентичността на представяния бранд.

При дежурния въпрос, с който започва почти всяка нейна медийна изява, връщайки я към годините, прекарани на модния подиум, Елина Кешишева отговаря:. „Аз съм била модел не повече от две години и половина и фотограф повече от 20 години, но журналистите винаги ме връщат там, където съм останала най-кратко. Искам да говорим за важните неща – фотографията, красотата, живота!“. Предстои да говорим с нея именно за тези неща. И не само. Очаквайте!

Елисавета Багряна - Дама пика 

През 1942 година 49-годишната Елисавета Багряна, известна сред приятелите си като Лиза, представя стихосбирката „Сърце човешко“. 

Тя е отражение на всичко случващо се в живота ѝ по онова време. „Как ще изчислиш изгрева на надеждата, пълнолунието на страстта, затъмнението на скръбта, дълбочината на разочарованието? Как ще измериш оня катастрофален прилив на отчаянието, който ще разруши брега на търпението, ще разкъса телеграфните жици на нервите и ще удави в собствената му кръв това бедно човешко сърце?“

Сякаш за сърцето и други демони е написана и книгата на Боряна Дукова „Лиза – пътуване с Багряна“, в която оживяват важни моменти от живота на Багряна. На път за Рио де Жанейро, в самолета, поетесата, вдъхновила не един или двама силни мъже, сред които съпругът ѝ Иван Шапкарев, голямата ѝ любов, литературоведът Боян Пенев, писателят Матвей Вълев, публицистът и дипломат Александър Ликов, връща стрелките на времето назад.

Спомня си годините, когато прави първите си стъпки като поетеса. Спомня си срещите с вълнуващите фигури на българската литература, повлияли на кариерата ѝ – Йордан Йовков, Владимир Василев, Константин Константинов, Сирак Скитник, Дора Габе.

В дневниците на литературния критик Петър Динеков е разказана интересна случка от детството ѝ,  сякаш съвсем нетипична за Багряна. „Като малка ученичка обичала да чете Вазовите стихове, някои знаела наизуст. Майка ѝ и баща ѝ казали, че Вазов живее на същата улица „Раковска“, на която живеят и те.

Тя поискала да му занесе цветя. Майка ѝ набрала голям букет от тяхната градина, казала ѝ точно къде е Вазовата къща. Малката Багряна отишла, стигнала до вратата, но се побояла да почука или да позвъни, оставила цветята на прага и бързо се отдалечила.“