Второто ѝ име винаги и първосигнално е отключвало две асоциации в представите ми – за Флора, богинята на цветята, и за неповторимата светлина на Флоренция. Всъщност винаги съм го приемала като красив псевдоним, изразяващ перфектно Диляна, макар да съм знаела, че това е реалното ѝ бащино име.

Няма престижно модно списание у нас, за което Диляна Флорентин да не е снимала. Работи с много чужди и наши брандове, правила е портрети на холивудски и наши знаменитости. Първата жена е, която получава наградата „Златна игла“ за фотография. Изящната линия, скулптирана съвършено от светлината и сянката и грациозно свързваща чертите на лицето на модела, извивките на тялото, дрехата, аксесоарите, движението им, създава неповторимото излъчване на фотографиите ѝ. Те завладяват. И те карат да мечтаеш.      

Казваш, че фотографията сама те е намерила. Мислиш ли, че всички важни неща в живота сами ни намират?

Поне в моя живот всичко, което е било важно за мен, се е случило, без да имам идея и цел за него, без да съм го търсила. Понякога се смятам за късметлия именно по тази причина. Знам, че има хора, които трябва да се борят за всяко хубаво нещо, което им се случва. Но мисля, че всеки човек със собствената си енергия предизвиква останалите енергии във Вселената, за да се случат нещата уж от само себе си.

Непосилната лекота на битието?

Нещата ме откриват с лекота, но след това започват да ме поставят на изпитания. Когато обаче знам, че нещо си е мое и се е случило, защото си е за мен, нищо не в състояние да ме разколебае. Работя вече 16–17 години и толкова много труд, време и енергия съм вложила в работата си и съм постигала неща с цената на много други неща, така че в този смисъл не става дума за лекота. Но аз съм щастлива, че си защитавам, пазя и отстоявам моето.

Все още ли работиш по 16 часа на денонощие?

И повече…

Откъде вземаш енергия?

Може би  от това, че съм перфекционист и много отговорен човек. Когато съм поела ангажимент, нищо не може да ме спре да го изпълня както трябва. А когато съм поела няколко, трябва да изпълня всичките перфектно с цената на всичко – на съня ми, на спокойствието ми, на социалния ми живот. Моите приятели понякога ми се обиждат. Дори майка ми се чуди „как стана такъв прецизен и праволинеен човек“.

Даваш ли си сметка защо избра модната фотография?

Най-интересна ми е. Дава ми свободата да излизам от рамки, да творя. Дава ми разнообразие. Най-любимото ми нещо за снимане са портретите. Модната фотография също е портретна, но се изразява различно.  

Може ли модната фотография да разкаже повече за жената от портретната?

Модната фотография изгражда един по-общ образ. Тя трудно акцентира върху конкретен човек, освен ако това не е Айрис Апфел например – винаги безпогрешно разпознаваема. Но когато говорим за конкретните жени, вървящи през ежедневието си, модната фотография рисува много по-общи образи-идеи, много свързани с конкретните години, през които минава развитието на света. Затова и тук усещането ми за свобода е по-голямо. При портретната фотография не си позволявам да излизам от образа на конкретния човек, да го карам да прави непривични за него неща, да позира прекалено. Важно ми е да извадя това, което виждам. Но не и да го развивам.

Кое продължава да те изненадва по време на снимки?

„Изглеждам ужасно на снимки. И не се снимам“ – това е мантра, която чувам всеки ден.  Впечатляващо е колко много хора не се възприемат на снимки. Изключваме професионалните модели, те просто нямат право да не се харесват. Аз казвам, че по принцип няма нефотогенични хора. Има такива, които излизат добре на снимки, и такива, които излизат „уау!“ на снимки. Ето този „уау!“ ефект винаги много ме е впечатлявал и изненадвал. Някои хора застават пред камерата, натискам копчето и на кадъра се запечатва нещо тотално различно от това, което виждам в действителност. Не си го обяснявам. Този безпристрастен начин, с който поглежда камерата, явно понякога прави магия. Вероятно има така изградени лица, че камерата поглъща чертите, преработва ги и ги структурира по свой си начин, при което се получава перфектно нареден пъзел.