Естествено, следиш трендовете в модната фотография. Има ли посока, в която не би тръгнала?         

Допреди 2–3 години имаше бум всичко да се снима много пресилено натуралистично, да изравним половете, да не разбираме това мъж ли е или жена, да е много „счупено“, да е максимално далеч от красивото, направо да е грозно. Това утихна. Започна връщането към красивото. Бях се стреснала обаче. Колкото и да искам да съм в тенденциите, бях си казала, че такова нещо не мога да снимам.

Къде е Аведън в цялото това нещо? Да се надяваме, че ще продължи връщането към красивото. Макар че всичко в света ни е толкова „счупено“. Самият факт, че едно време дефилирането в шоуто на Victoria’s Secret беше маркер за успял модел и обществото го срина, именно защото е прекалено красиво и защото хора, които не са направили и частица от това, което са направили истинските модели, за да стигнат дотам, искаха да си присвоят правото им. Изглежда, сякаш светът се бори срещу красотата. А аз искам да виждам света красив. В модата има фази. Ето сега има връщане към 90-те. Гледам тийнейджърите, те са облечени, както аз бях облечена на техните години.  Надявам се и другото да претърпи такива кръговрати и да се върнем към романтично красивите неща, които се творяха навремето, както и да има хора, които ги виждат и ценят.

Имаш ли амбицията да променяш стандарти в модната фотография?

В България и модата, и модният пазар са много малки като обем. Нямаме опцията чак толкова много да се развихрим. Пък и няма как в тази ситуация един човек самостоятелно да промени стандарт, ако нещо ще се промени – то трябва да се направи от цял екип.

С какво би искала да бъдеш асоциирана като моден фотограф?

С постоянството в това да правя красиви и категорично разпознаваеми неща и да поддържам високо ниво. Висотата на постиженията на гениалните фотографи от миналото никога няма да се повтори. Преди е имало време всяко нещо да бъде изпипано до съвършенство, да се фокусира върху посланието, което носи, а хората са чакали с трепет всяка публикация. Сега визуално всички са пренаситени. Морето от модели, гримьори, стилисти, фотографи е огромно. Трудно е да се открои особено ярко който и да било. Гледам да не хвърча из облаците. Но фактът, че съм постигнала това да се отлича, за мен е абсолютно достатъчно. Не смятам, че в сегашния ни свят да си световноизвестен е нещо чисто.     

Кои са особено любимите ти модели?

На нас, хората, които работим в класическата модна фотография, най-любимите ни модели си остават тези от 90-те. Тогава се постави стандарт за красота. Това се жени, напомнящи на амазонки. С изваяни тела, с плътност, с нищо липсващо или прекалено във формите. По всички вкусове или критерии те бяха красиви жени, независимо от индивидуалните типови предпочитания. Те бяха съвършени създания – не просто модели, а посланици на красивото. И си остават най-високият критерий за модел за мен.  

Откъде обикновено изтегляш първата нишка за красивата и сложна тъкан, каквато представлява една модна сесия?

Модната фотография е работа в екип. Обикновено работим за бранд или за списание и те имат някакво определено желание. Ние се съобразяваме с това изискване и доразвиваме. Когато нямаме такъв елемент – някой от екипа казва примерно „видях една снимка и ме вдъхнови да направим едикакво си“. Може да е миниатюрен детайл, от който после заедно  да изградим концепция. Може да е ето този фенер. Или тези маргаритки. Нещо малко може да запали огъня.