Ти самата харесваш ли се на снимки?

Не, и моите черти камерата не ги подрежда, както на мен ми харесва. (Смях.) Но във връзка с харесването на снимка – идва например да се снима някоя жена, прекрасна, сияеща. Да, но сутринта ѝ е излязла една пъпчица. И тя вижда само тази пъпчица. Започват се уговорки, не я мислете, ще я махнем, няма да е имало никога. Коства ми усилия понякога да видя точно за какъв „дефект“ ми говорят някои хора, а те са се фокусирали болезнено в него. Това си е чисто човешка черта и няма преборване с нея.

Може би това накърнява някакъв вроден стремеж за съвършенство. И ти самата казваш, че стремежът ти във фотографията е съвършенството?         

Важно ми е да видя кадъра такъв, какъвто искам да го видя. Започвайки, винаги имам представа какво искам да се случи на тази снимка. Има кадри, те са единици, за които веднага разбираш, че това е кадърът, уловил всичко, което сме гонили, и то е застинало в съвършенство.

Измести ли някой Ричард Аведън във фотографското ти сърце?

Имам чувството, че той е улавял едни междинни моменти, неща, които изглеждат невъзможни за улавяне. Всяка негова снимка е толкова жива, толкова ти говори, толкова много неща отвъд визуалното има в нея. Много страхотни фотографи има, които много харесвам, но при Аведън съществува някаква нотка, която неудържимо ме тегли към него. Имах албум с негови фотографии, в продължение на години съм го разглеждала през ден. Така и не успях да разбера каква е тайната. Неуловимо е. Нещо негово си, което е оставил във всяка фотография.

А в изкуствения интелект какво виждаш – средство или заплаха?  

Не ме притеснява. Аз снимам реални хора, това няма как да ми го вземе. Не ме изкушава да правя изображения. Изкушава ме да улесня процеса на обработка – ако трябва да дорисувам фон или нещо друго, използвам го, за да скъся тези 16 работни часа. Изкуственият интелект прави страхотни неща и е от полза за хората, които се занимават с визуални изкуства. За съжаление, като всяка добра идея винаги стигаме до момента на злоупотребата с нея. Не зная кой и как би могъл да сложи границата. Проблемът е, че става безконтролно. Достъпът до този тип инструменти е много лесен и те се оказват в ръцете на необразовани хора, които нямат интелигентността да ги оползотворят. Така започват злоупотребите. Хем е малко плашещо, хем нищо ново под слънцето. И фотошопът беше тема табу. После нещата се успокоиха.