Греди и Ина Асса по пътя, или когато мълчанията говорят много
Сякаш нишка от коприна свързва бащата и дъщерята Асса – фина и здрава, тя ги следва по житейските серпентини, из дебрите на талантите им, успехите, изборите, мълчанията и думите им. С много обич и топлина изпредена нишка. Наслаждаваме ù се, както се наслаждаваме на изкуството им
Теодора Николова 11 June 2024
Ина, спомняш ли си случай, за който след време си си казала: „Татко беше прав“?
Не смея да си спомня за такъв. (Смях.) Рядко си признавам.
Кога най-много сте си липсвали един на друг? Когато Ина замина за Париж ли? Как връзката между баща и дъщеря във вашия случай откликна на голямото разстояние?
Баща ми научаваше всичко за мен от майка ми. Тя беше в ролята на посредника между нас. Той не обича да говори по телефона. Мълчахме си за кратко. Понякога това е по-красноречиво от дълъг и детайлен разговор.
Греди, как прие връщането на Ина в София – след всичките ѝ големи успехи в Париж, работата ѝ за брандове икони като Paco Rabanne, Givenchy, Elie Saab? Или разбирайки, че става дума за любов (Ина тогава е срещнала любовта, бъдещия си съпруг), не се изненада от нейното решение?
Изборът в повратни моменти от живота е като въображението. И двете са строго индивидуални.
Самият ти приемаш ли, че любовта е движещата сила? Всъщност как се запознахте с Жана – твоята съпруга?
Срещнахме се на път, летейки със самолет между Велико Търново и София. В движение и във въздуха, както би казал поетът, любовта е на 10 сантиметра над земята.
По какъв начин ѝ казваш, че я обичаш? Казваш ли ѝ го с картини?
Постоянно рисувам с молив Алекс – моя внук, Ина, Жана и другите ми скъпи хора. С тези рисунки ги приближавам към себе си и към мислите ми за тях.
Ина, за кое нещо, наследено от баща ти, си особено благодарна?
За това, че подобно на него преливам от луди идеи!
Греди, кои свои качества си особено щастлив да видиш в Ина?
Постоянството ѝ и решимостта да не се отказва, умението за набирането на височина за развитието на дадена идея и способността да е извор на неочаквани хрумвания.
А какво си спомняш от деня, в който се роди Ина, и от деня, в който се роди твоят внук Алекс? Оставил ли си нещо от емоциите и мислите на тези дни върху платно?
Толкова бях щастлив при раждането на Ина, че не знаех как да подскоча от радост сутринта на 21 март в 8.35 часа. Алекс, моя бленуван внук, го бях нарисувал още през 2010 година в изложбата „Йемая“.
