Греди и Ина Асса по пътя, или когато мълчанията говорят много

Сякаш нишка от коприна свързва бащата и дъщерята Асса – фина и здрава, тя ги следва по житейските серпентини, из дебрите на талантите им, успехите, изборите, мълчанията и думите им. С много обич и топлина изпредена нишка. Наслаждаваме ù се, както се наслаждаваме на изкуството им

Теодора Николова 11 June 2024

Снимка: яна лозева

 

Греди, защо те вълнуват толкова островите?
Представям си островите като своеобразни профили на хора. Остров Крит например  покрива лицата на Ел Греко, Микис Теодоракис, чието детство преминава там, Никос Казандзакис, който написва своите книги със спомена за гледките по тези места, заобиколени от водата.

Ина, Париж ли остава твоето най-голямо вълнение като място?
Да. Често ми липсва. Широките улици, интересно облечените хора, книжарниците с най-новите екстравагантни списания и изложбите. В Париж съм присъствала на най-естетските партита, при които удоволствието от празнуването е провокирало неимоверна изобретателност. Никъде не съм се срещала с подобно интелектуализиране на веселието. Живяла съм в един от най-интересните квартали – Сен Жермен де Пре, и често си припомням неговите улици.

Докъде бихте искали сега да пътувате заедно?      
Ина: Бих искала да заведа баща си в Япония. Там се чувствах изключително съсредоточена и вглъбена не само в себе си, но и в природата. С моя съпруг изживяхме прекрасни часове.
Греди: Вече стана дума, че не съм бил в Япония, но тази държава ме занимава и притегля, така че с радост бих отишъл с Ина. Япония е висша естетика във всекидневието.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР