Славата носила ли ти е неприятни моменти?

Славата е нещо, с което съм свикнал и не мога да кажа, че ме плаши. Тя само ме учи на това да бъда още по-отговорен, защото след известността идва и отговорността, която дължиш на обществото.

Какво научихте един за друг от комуникацията помежду ви, от съвместните усилия, от трудностите, през които преминахте?

Н. Щ.: Думите на Наско звучат в главата ми като камбана: „Изчисти си разума от „Не мога“. Събуди тялото си, дръж го много живо, гъвкаво и будно. Трябва да си готова да повториш това 100 пъти, започвай! Работи, без извинения! Професионализмът изисква да правиш и неща, които не харесваш или които са ти трудни (по повод определени стъпки и поддръжки в хореографията)“. Казваше ми и още: „Трябваше да ти създам неудобства, иначе никога нямаше да се придвижиш напред“. И още нещо: „Ние няма да се сравняваме с другите. Ние сме творци, артисти и ще се фокусираме изцяло и единствено върху нашия си танц и нашия работен процес“.

За всеки нов танц имахме само 6 дни – тогава Наско казваше: „Не позволявай на страха да те спре. Не отлагай да го изиграеш както трябва – отлагането е крадец на време“. А по повод мои грешки по време на живо изпълнение, когато аз не се „стъписвах и губех“, ми е казвал: „Благодаря ти, че продължи по този невероятен начин“. Няма да забравя как в продължение на цял един ден с една пинсета и ютия украсяваше с камъни зелената ми рокля за джайва, старателно, милиметър по милиметър.

А. М.: Тя е за пример. Всеки човек, всеки миг, всеки детайл ни среща с определена цел. Д-р Неделя Щонова е моят пример за това, какво се случва, когато науката срещне изкуството. Една трансформация, в която лекарят овладява лечението на душата. Защото чрез хармонията на танца и синхрона на нашето „заедно“ се надявам, че успяваме да накараме душата да трепне.

За какво си благодарите един на друг?

Н. Щ.: Благодарна съм на Наско, че се раздаваше безрезервно, че усещах респекта му пред изкуството и красотата на танца. Наско ми показа лицето на истинската всеотдайност, посветеност и грижа. Възхищавам се на неумолимата му жажда да направи нещата по съвършен начин, която е по-силна от болки, фрактури, умора и изтощение.

Атанас Месечков, ти беше и си изключителен партньор! Благодаря ти за невъобразимо красивия начин, по който двамата минахме през този толкова тесен и стръмен, труден и сложен път!

А. М.: Няма да ми стигнат страниците, за да ѝ благодаря за цялата ѝ отдаденост към всичко, което правихме във формата. Но най-вече бих искал да изкажа възхищението си към човечността на д-р Щонова, за това, че тя се превъплъти в танца в името на любовта и вярата в хората и техния неограничен хоризонт.